Има ли алтернатива на ядрената енергетика в България?

Ядрената енергетика е без алтернатива за държави като България - без енергийни ресурси и със среден потенциал за зелена енергия. Този коментар направи председателят на Българския атомен форум Богомил Манчев. Той откри традиционния годишен форум „Булатом“, посветен на ядрената енергетика, който тази година се провежда с фокус върху сигурността на сектора.

Манчев уточни, че не трябва да се противопоставя един вид енергия на друга, а да бъде направен микс между тях за устойчиво развитие на енергетиката. За него въглищните централи трябва поетапно да бъдат изведени от експлоатация, защото имат голямо отражение върху чистотата на въздуха. По негови данни за производството на 1 мегаватчас електроенергия от местни въглища в атмосферата се изхвърлят 1,3 млн. тона въглероден диоксид.

Същевременно потенциалът на страната по отношение на водните ресурси за производство на електроенергия е изчерпан, а България няма добри показатели за производство на електроенергия от вятърни централи. По отношение на слънчевите панели имаме среден потенциал - средното слънцегреене е 1 400 часа годишно.

Експертът посочи, че газовите централи също имат нисък въглероден отпечатък, но цената на произведената електроенергия ще бъде висока - около 100 евро за мегаватчас.

За Манчев това означава, че бъдещето на енергетиката на България е микс между ядрена и зелена енергия. Според него това ще доведе до устойчивост и прогнозируемост на цената на електроенергията. В допълнение новото поколение реактори дават и по-дълга експлоатация на ядрените централи - вече и над 60 години. За сравнение, въглищните централи имат живот около 30-40 години, а ВЕИ централите - около 20 години, отбеляза още Манчев.

Зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов отбеляза в своето приветствие към участниците в конференцията, че ядрената енергетика отговаря на изискванията за устойчиво развитие и е чиста енергия по своята същност. Той беше категоричен, че този сектор ще има своето място в новата енергийна стратегия на страната, която тепърва ще бъде разработена и ще бъде с хоризонт до 2050 гоидна.

Първанов посочи, че сред основните приоритети на правителството е удължаването на срока за експлоатация на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй", както и безопасното извеждане от експлоатация на първите четири блока в централата.

Директорът на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Петьо Иванов припомни, че се очаква през есента Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) да издаде лиценз за удължаване на работата на пети блок с още десет години.

По закон агенцията може да издава разрешителни за 10 години, макар и централата да изпълни проект за удължаване на потенциала на блока с още 30 години, т.е. до 2047 г.

През 2016 г. АЕЦ "Козлодуй" има дял от 35% в производството на електроенергия в страната, отчетоха от централата.

Участниците в конференцията отчетоха още, че излизането на САЩ от Парижкото споразумение за климата не променя целите пред света по отношение на опазването на околната среда, а ядрената енергетика дава предимства в тази насока.

Вадим Титов, директор за Централна Европа в „Росатом“ отчете, че отказът от ядрените централи е увеличил емисиите въглероден диоксид на германската икономика (с 20% през 2016 г. спрямо 2015 г.). ВЕИ централите се увеличават и произведената зелена енергия е с 11% повече, но цената е висока - за изграждането на инфраструктурата в страната са похарчени 24 млрд. евро. Цената на зелената енергия в Германия е 90 евро за мегаватчас.