България ще спести 2,4 млрд. евро при замяната на въглищата с по-чиста енергия

Бързата трансформация към природния газ и загърбването на въглищата ще понижат емисиите на въглероден диоксид в България с 46 млн. тона в периода 2025-2050 г. и да спестят на страната 2,4 млрд. евро под формата на разходи за околната среда, става ясно от съвместен доклад на Baringa Partners и Shell, цитиран от Bloomberg. 

Въпреки че разходите за оборудване и производство първоначално ще нараснат, България ще получи значителни ползи от постепенното понижение на използването на въглищата при генерирането на електричество, както и намалените количества емисии и свързаните с тях въздействия върху човешкото здраве и околната среда.

В сценария, представен от доклада, три въглищни централи с капацитет от 1400 мегавата ще бъдат заменени от 1200 гигавата газови мощности (инсталиране на газови турбини в ТЕЦ „Варна“, ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица 3“ Димитровград – бел.ред.). Според Baringa Partners и Shell това е разумно предположение, базирано на темпото на спиране на дейността на въглищните съоръжения, както и на предположения, свързани с разгръщането на други технологии, като например възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и ядрени мощности.

Ускореният преход ще позволи на България да спази изцяло директивите на Европейския съюз по отношение на ограничаване на глобалното затопляне и преминаване към чиста енергия. 

Преходът към природен газ в България, която през 2017 г. беше втора в ЕС по процента на намаляване на емисиите на СО2, ще отбележи важен принос към постигането на генералните цели на ЕС за намаляване на въглеродните емисии. В съответствие с Парижкото споразумение, понастоящем ЕС си е поставил за цел намаляване на емисиите с 80 до 95% към 2050 г., което ще означава спад в равнищата на CO2 до стойности между 286 и 1,144 милиона тона.

Природният газ има потенциала да изиграе ключова роля в прехода, свивайки обема на въглеродните емисии и в крайна сметка да измести фокуса на енергийната система на страната към възобновяемата енергия, споделя Джаеш Пармар, партньор „Енергия и ресурси“ в Baringa.

Според дружеството този ресурс има ясни предимства за декарбонизацията спрямо въглищата, ядрената енергия и дори ВЕИ. Производството на електроенергия чрез газ не изисква финансова подкрепа, както е при ядрената енергетика и чрез него може да се избегне силно фрагментираното предлагане и предизвикателствата, свързани с ВЕИ.

„Всички сме виждали заглавията в световните медии за климатичното бедствие, пред което сме изправени, и знаем, че са необходими неотложни действия относно начина, по който произвеждаме енергия понастоящем. До момента ударението се поставя главно върху заменянето на фосилните горива с възобновяеми източници. Това обаче няма да стане от днес за утре, ето защо ни е нужен източник на енергия, който да гарантира, че междувременно лампите ни ще светят. Смятаме, че природният газ може да изиграе роля в този преход, намалявайки емисиите на СО2 и, в крайна сметка, пренастройвайки енергийната система на страната към по-възобновяеми източници”, споделя още Пармар, като добавя: „В държави като България, преминаването от въглища към природен газ ще спомогне много за намаляване на емисиите и снижаване цената на зависимостта от въглища. Този процес ще бъде най-успешен там, където правителствата приемат законови мерки за по-бърз преход – нещо, което насърчаваме българските заинтересовани институции да разгледат като възможност. Присъединяването към платформата „Въглищни региони в преход“ също ще помогне на България да осъществи своя преход.“

Според Камелия Славейкова, изпълнителен директор на Shell България, това изследване ясно посочва основните ползи от ускоряването на българския преход към природен газ и по-нататък.

„Ние в Shell вярваме, че преминаването към нисковъглеродно бъдеще включва нуждата от ангажираност от страна на правителствата по целия свят за преход от използването на въглища към по-чисти въглеводороди, какъвто е природният газ, както и от други решения, включително възобновяема енергия. България и други държави ще извлекат голяма полза както по отношение на равнището на емисиите, така и за здравните си служби, ако ускорят този преход. Конкретно за България, присъединяването към платформата „Въглищни региони в преход“ би могло да бъде една важна първа крачка“, подчертава Славейкова.

В рамките на подготовката за изследването са били проведени консултации с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която е дългогодишен партньор за българския енергиен сектор.

„Необходими са бързи и решителни стъпки за справяне с предизвикателствата на климата и лошото качество на въздуха. Това изисква изоставяне по принцип на най-замърсяващите горива и преминаване към без- или нисковъглеродни алтернативи. ЕБВР постави декарбонизацията в центъра на нашата нова стратегия за енергийния сектор, по силата на която ще подкрепяме газовия сектор в държавите, където оперираме, и в съответствие с прехода към нисковъглеродна енергия, която да е едновременно сигурна и финансово достъпна.“, посочва Хари Бойд-Карпентър, директор, завеждащ направление Енергетика за Европа, Близкия Изток и Африка.

Докладът на Baringa изтъква редица европейски държави, които вече използват природен газ като част от стратегията си на отказ от въглищата и преход към нисковъглеродни енергийни доставки. Така например в Германия и Испания затварянето на губещи каменовъглени мини бе извършено между 2011 и 2018 г., като някои електроцентрали бяха преустроени за работа с природен газ. Централите на природен газ се разглеждат в тези държави като ключов етап от пътя към използване на повече възобновяема енергия. Както показва опитът на Германия и Испания обаче, преходът към природен газ изисква значителна финансова подкрепа.