fallback

Бизнесът и общините трябва да поведат енергийния преход в България

В България няма адекватно законодателство, което да стимулира гражданите да се включат в производството на енергия, споделя ръководителят на Бюрото на ЕП за България

15:53 | 21.11.19 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Необходимо е бизнесът и държавата да си сътрудничат за реализиране на прехода към възобновяема енергия в България както на национално, така и на местно ниво, заяви Мария Трифонова, асистент в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, по време на форума „Как да сме енергийно независими“, организиран от „Грийнпийс“ България.

Пред Investor Трифонова посочи, че на ниво община развитието на проектите за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в страната ни е бавно, като на много места липсва. До голяма степен общините изчакват определяне на насоки от страна на държавните власти, но за момента такива няма. 

„Липсва енергийна стратегия на национално ниво, която да може да очертае пътя към изготвяне и реализиране на проекти за възобновяема енергия от общините“, изтъкна Трифонова.

В тази насока тя добави, че липсват и актуални проучвания за мнението на хората и тяхната готовност за осъществяване на енергийния преход. В същото време около 80% от анкетираните граждани посочват, че одобряват регулирането на цените на електроенергията от държавата.

„Българското население трябва да бъде много по-добре информирано относно възможностите на възобновяемата енергия и това е роля, която бизнесът трябва да поеме“, сподели Трифонова за Investor.

Според Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България, посочи, че в страната ни липсва адекватно законодателство, което да стимулира и ангажира гражданите да се включат в производството на електроенергия.

Председателят на УС на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков, който беше модератор на форума, подчерта, че съществуват сериозни разминавания в енергийните прогнози за България през последните години. По негово мнение потреблението на природен газ в момента е с 60% по-ниско от прогнозираното от преди няколко години.

Според доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, декарбонизацията в момента е водещата политика на ниво Европейски съюз (ЕС), а пакета „Чиста енергия“, който представлява IV енергиен пакет, фокусира политическия, икономически и обществен фокус върху трансформацията на потребителя към „протребител“ (производител и консуматор).

Георгиев изтъкна и основните предизвикателства пред България до 2030 г., които касаят и целия ЕС – рамковото споразумение от COP 21, интегрираният план за енергетика и климат, които на ниво енергийни политики касаят въглищните мощности, ядрената енергия, природния газ и ВЕИ.

Той коментира и факта, че България е успяла да постигне целта от 16-процентен дял на ВЕИ в своя енергиен микс още преди 2020 г., като подчерта, че както в нашата страна, така и в голяма част от Европа, приблизително половината от използваните възобновяеми източници представлява биомаса, която домакинствата изгарят за топлинна енергия.

„Това е проблем за целия ЕС и трябва да се намери решение“, посочи Георгиев.

От своя страна Славчо Нейков изтъкна, че председателят на Комисията по енергетика в НС Валентин Николов е споделил по време на кръгла маса, че срокът за представяне на енергийната стратегия на България вероятно няма да бъде спазен.

„Явно е, че държавните институции трябва да отговарят на много въпроси. Те са длъжници“, посочи Нейков по време на форума.

Игнасио Наваро, енергиен експерт от „Грийнпийс“, обърна внимание на децентрализирането на енергийната система. Според него това дава възможност за оптимизиране на използването на възобновяема енергия посредством електроразпределителната мрежа, като в същото време редуцира разходите за дистрибуция и разпределение. Тази система позволява наличието на множество потребители и доставчици на електроенергия.

„Жилищната инфраструктура е водещ фактор при разгръщането на енергийното общество“, сподели Наваро, като добави, че чрез правилните политики и ангажираността на обществеността, енергийната независимост е постижима.

По неговите думи са необходими ефективно социални политики за подпомагане на домакинствата в тази област.

В същото време проучване показва, че половината от гражданите на ЕС, включително местни общности, училища и болници, могат да произвеждат сами възобновяема енергия до 2050 г., задоволявайки 45% от енергийните си нужди.

Енергийната революция набира сила из цяла Европа. Отделни хора, общности, градове и местни власти вече работят в тази насока. Те повишават контрола и производството на собствена възобновяема енергия и по този начин ускоряват преминаването към демократична и децентрализирана система.

Въпреки големия интерес на общностите и местните власти в Южна, Централна и Източна Европа, практиката енергията да се произвежда от общности все още е слабо развита, най-вече заради липсата на подкрепяща законова рамка.

Либерализацията на енергийния пазар позволява на много места обособяване на общности проекти за производство на енергия от ВЕИ, които да започнат да осигуряват енергия за своите членове.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 20:52 | 13.09.22 г.
fallback