Има ли място за въглищата в енергийния преход?

Въглищата са част от енергийния преход, но при спазване на екологичните стандарти на ЕС, защото те са част от енергийната сигурност на Европа, особено на фона на случващото се в Украйна. Около тази теза се обединиха участниците в уебинара "Енергийната политика на България", организиран от сп. "Ютилитис".

По време на дискусията беше посочено, че реално въглищата могат да бъдат "транзитното" гориво и да бъдат използвани, докато се развият зелените технологии.

"Лигнитните въглища са част от картината на прехода", коментира по време на събитието председателят на Американската търговска камера в България Оливие Маркет. В своето изявление той представи проучване на организацията относно зелената трансформация на България.

Проучването показва, че въглищните централи в Маришкия басейн могат да работят до 2035 година. По Плана за развитие правителството също не предвижда затварянето на ТЕЦ-овете, освен тези, които не отговарят на екологичните стандарти. За да бъдат намалени емисиите, въглищните мощности в Маришкия басейн обаче може да се наложи да работят само през зимния сезон.

Изграждането на зелени мощности обаче ще се нуждае от инвестиционна подкрепа, защото липсват средства в сектора. За да бъдат привлечени инвеститорите ще се наложат схеми като договори за премии или договори за разлика, смятат в Американската търговска камара.

"Въпросът за енергийната сигурност на България излиза на преден план", каза и Иван Цанков, изпълнителен директор на AES България. Компанията е собственик на ТЕЦ AES Гълъбово (ТЕЦ "Марица Изток 1"). Според Цанков без Маришкия басейн сигурността на електроенергийната система на страната, особено през зимните месеци, не може да бъде гарантирана.

Т.нар. "американски" централи в Маришкия басейн - ТЕЦ AES Гълъбово и КонтурГлобал ТЕЦ "Марица Изток 3", са проектирани специално за използване на лигнитните въглища от мините в района, посочи още Цанков. В AES са анализирали начини за замяна на използваното гориво, които обаче са свързани с инвестиции, а икономическите резултати са неясни.

Вариантите са използване на природен газ, за което ще е нужна смяна на горелките, или изгаряне на биомаса и отпадъци. Вторият вариант е "тотално предизвикателство", защото централата има изградена номинална мощност от 600 мегавата, което означава около 2 млн. тона биомаса и отпадъци на година, за да се запази производството.

Според Цанков вероятно решението за намаляване на емисиите е миксиране на въглища с биомаса или отпадъци.

Лошото управление на декарбонизацията може да доведе дотам, че България от износител, да се превърне във вносител на електроенергия и така да нямаме контрол върху ценообразуването и доставките, предупреди председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Станислав Тодоров.