В Хонконг парите се издават частно от 1846 г. Банкнотата в портфейла ми е обещание на местното поделение на банката HSBC Holdings да плати стойността, изписана върху нея. Приемайки я, не съм се замислял за кредитоспособността на заемодателя. Който и да я притежава, също ще приеме банкнотата по номинал и няма да иска хонконгски долари, отпечатани от Standard Chartered например (друга банка – бел. прев.), пише Анди Мукърджи за Bloomberg.
Това, че не се изисква надлежна проверка на кеша, звучи разумно, но всъщност това е изключително ценно свойство на парите навсякъде. Всъщност NQA, или „без въпроси“, е толкова важно, че професорът по финанси от Йейлския университет Гари Гортън и адвокатът на Федералния резерв Джефри Джан го превърнаха в централната част на новото си изследване, озаглавено „Укротяване на дивите стейбълкоини“.
Базираните на блокчейн стейбълкоини като Tether и предстоящата Diem са най-новата форма на частни пари: Токени, които не предлагат спекулативни трепети в стил биткойн, а вместо това търсят приемане като едно към едно клонинги на националните валути. Те биха могли да се превърнат в мощна част от съвременната цифрова икономика, при условие че знаем как да предотвратим бягство от тях.
Доверието във физически пари се осигурява от регулаторите. Тъй като стойността на хонконгската валута е фиксирана към щатския долар, трите институции, които издават банкноти в града (HSBC, Standard Chartered и Bank of China), купуват сертификати за задлъжнялост от паричните власти, като им плащат 1 долар за всеки 7,8 местни единици, които отпечатват. 7,5-те милиона души в Хонконг не трябва да задават допълнителни въпроси относно стойността на парите си.
Но тъй като цифровите стейбълкоини се разпространяват в световен мащаб, NQA може да не е валидно. Това се случи по време на ерата на свободното банкиране в САЩ, когато банкнотите, издадени от кредитор в Тенеси, понякога са били дисконтирани с 20% във Филаделфия. „Имало е постоянно пазарене и спорове относно стойността на банкнотите при транзакциите“, пишат Гортън и Джан. „Частните банкноти на банките са били трудни за използване при транзакции.“
Нещата се променят заради Гражданската война. Президентът Ейбръхъм Линкълн отчаяно е искал да набере пари за военните нужди, като продаде облигации на новоназначени национални кредитори. Законът, приет през 1863 г., също така въвежда единна валута. След това банките са били облагани с данъци за изплащането на други видове банкноти, които постепенно изчезват. Изследователите твърдят, че стейбълкоините са в подобна ситуация. В настоящия регулаторен вакуум те ще се борят да станат NQA пари. За това те ще се нуждаят от благословията на държавата - и нейния надзор. Това засега е в начална фаза, защото бързият растеж на новия продукт изненада регулаторите.
15:53 | 13.09.22 г.