Игнорирането на проблемите на Китай е глобален риск

В свят, обхванат от множество кризи, властите може би пренебрегват най-голямата заплаха от всички: Китай. Разговорът между централните банкери на конференцията на Федералния резерв в Джаксън Хол, Уайоминг, се фокусира върху инфлацията и нарастващите лихвени проценти. Липсваше каквото и да е споменаване, че само 10 дни преди това Китайската народна банка направи точно обратното, като неочаквано намали основната си лихва, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в университета Браун (Роуд Айлънд, САЩ) и глобален главен икономист в консултантската компания Kroll.

Китай е обзет от три сериозни проблема: дълг, болест и суша. Те противоречат на икономическото забавяне, което не предизвиква достатъчно тревога сред инвеститорите и властите. Китай остава силно интегриран в глобалната верига на доставките и е потенциален двигател на глобалното търсене като един от най-големите пазари за чуждестранни стоки и услуги.

Но икономическите новини от Китай станаха от лоши по-лоши. Промишленото производство се сви през юли, продажбите на дребно, индустриалното производство и инвестициите се забавиха, а младежката безработица достигна близо 20 процента. Имаше рекорден отлив на портфейлни инвестиции чрез пазарите на акции и облигации. Повече от 20 процента от американските мултинационални компании са песимистично настроени относно петгодишните бизнес перспективи, според проучване на Бизнес съвета САЩ-Китай. Средната прогноза за БВП за 2022 г. наскоро беше намалена до 3,5 процента в страна, която имаше растеж от 6 процента допреди две години.

Песимизмът е оправдан. Първият проблем, който удря Китай - дългът - едва ли е ново явление. Но този път той е съсредоточен в сектора на недвижимите имоти, който допринася за приблизително 20-30 процента от БВП и представлява 70 процента от богатството на домакинствата, 60 процента от приходите на местните власти и 40 процента от банковото кредитиране, изчисли TS Lombard . Цените на жилищата падат в продължение на 11 последователни месеца, купувачите на жилища бойкотират ипотечните плащания за непостроени имоти и повече от 30 компании за недвижими имоти са в неизпълнение на задълженията си по международен дълг.

Отговорът на властите беше намаляване на лихвените проценти и фискален стимул, насочен към облекчаване на ликвидността за строителните предприемачи, както и увеличаване на финансирането за инфраструктура. Това няма да свърши работа. Паричното предлагане се разшири, но кредитът се забави рязко през юли, което предполага, че Китай е попаднал в ликвиден капан. Банките са принудени да отпускат заеми, докато търсенето им е спаднало. Фискалните мерки в подкрепа на разходите за инфраструктура е малко вероятно да компенсират спада при имотите.

Балансът на централното правителство е относително чист, със съотношение дълг към БВП от приблизително 20 процента. Правителството може да настоява подкрепяните от държавата институции да отпускат заеми на строителните предприемачи и след това да ги спасява, намалявайки риска от каскадни неизпълнения. Но това само отлага развръзката и създава вида морален риск, който президентът Си Дзинпин иска да избегне.

Така че Китай трябва да стимулира растежа чрез потребление, а не чрез недвижими имоти или инвестиции. Това ще отнеме време и изисква намаляване на националните спестявания чрез създаване на мрежа за социална сигурност със субсидии за здравеопазване, жилища, образование и транспорт.

В същото време спирачката за растежа от страна на сектора на имотите е преплетена с другите два проблема: болест и суша. Китай продължава да следва политика на нулев Covid, въпреки че разпространението на вируса достигна всички 31 континентални провинции. Morgan Stanley отбелязва, че повече от 13 процента от китайския БВП в момента е под някаква форма на локдаун, като Шънджън и Чънду бяха засегнати в последната вълна. Това отслаби доверието на потребителите и бизнеса, разходите и заемането - което няма да бъде компенсирано от малко по-ниски лихвени проценти.

Строителството и разходите за инфраструктура не могат да бъдат завършени или увеличени, когато градът е затворен. Липсата на колективен имунитет поради по-малко ефективните китайски ваксини и сравнително ниските нива на имунизация сред възрастните хора означават много по-труден преход към живот с Covid.

На всичкото отгоре сушата доведе до най-ниското ниво на река Яндзъ откакто започва да се води статистика през 1865 г. Близо 90 процента от доставките на електроенергия в Китай изискват значителни водни ресурси, а прекъсванията на електрозахранването причиняват временно затваряне на фабрики, което допълнително нарушава вътрешните и глобалните вериги за доставки. Тъй като шест от областите, засегнати от сушата, отговарят приблизително за половината от производството на ориз в Китай миналата година, въздействието върху доставките на храни ще бъде значително.

Стимулът досега се основава на кредитна експанзия, забавяйки неизбежната корекция и в крайна сметка правейки я по-болезнена. Covid вероятно ще се разрасне тази зима. Сушата може да продължи да се отразява на икономиката, тъй като климатичните явления стават все по-чести. Всички тези фактори сочат към тревожната перспектива за четвърти проблем: Китай да тласне всички нас към нов глобален икономически спад.