Световната банка повиши прогнозата си за икономическия растеж на България през 2022 г.

Световната банка увеличава леко очакванията си за икономическия растеж на България през 2022 г.

В доклада си за региона на Европа и Централна Азия институцията посочва, че БВП на България ще се разшири с 2,9% тази година. В пролетната актуализация на прогнозата за региона се предвиждаше БВП на България да нарасне с 2,6% тази година, т.е. повишението е с 0,3 процентни пункта.

За 2023 г. обаче Световната банка рязко намалява очакванията си за растежа на българската икономика до 1,7% от 4,3%, или с 2,6 пр.п. За 2024 г. се очаква растежът да се ускори до 3,3% при предишна прогноза за 3,7%, т.е. има понижение на оценката с 0,4 пр.п.

За сравнение, растежът на икономиките в Централна Европа се очаква да достигне средно 4,3% през тази година и да се забави до 1,9% догодина. За Западните Балкани се очаква растежът да е 3,4%, което ще е най-слабият растеж за отделните подрегиони на Източна Европа.

Предизвикателствата пред България

Сред дългосрочните предизвикателства на България са негативните демографски тенденции, слабото институционално управление, отслабените публични услуги. Институционалните пропуски влияят отрицателно на експанзията на частния сектор, а прогресът към просперитет е ограничен, пише в доклада.

Що се отнася до другите показатели за здравето на икономиката, от Световната банка подчертават, че заетостта продължава да расте, а безработицата - да намалява. Инвестициите обаче са разочароващи и се свиват. Ръстът на износа се засенчва от ръста на вноса, което разширява дефицита по текущата сметка.

Инфлацията в България освен това е една от най-високите в региона – 17,3% на годишна база през юли. Основен фактор за ускорението е вносната инфлация заради енергоносителите и цените на храните.

За тази година Световната банка прогнозира инфлацията да достигне 14,4%, т.е. да се забави през втората половина на годината. През 2023 г. се очаква рязък спад до 6,8%, а през 2024 г. – понижение до 3,6%.

Фискалната позиция се оценява като силна през първите седем месеца на годината, но се подчертава, че се влошава. Антиинфлационните мерки се очаква да се отразят негативно както на приходите, така и на разходите в бюджета в следващите месеци.

За дълга Световната банка очаква да расте плавно и да достигне 28,6% от БВП тази година, като през 2024 г. ще нарасне до 28%. Текущата сметка се очаква да отчете дефицит от 2,7% през тази година, но догодина да регистрира минимален излишък от 0,1%, който да се разшири до 1,4% през 2024 г.

Войната в Украйна е основен риск за региона

В доклада се подчертава, че войната в Украйна носи най-големи рискове за страните в региона на Централна и Източна Европа и Централна Азия. Продължителен военен конфликт ще причини още по-големи икономически щети и ще доведе до по-голяма фрагментация на международната търговия и инвестиции, подчертава се в документа.

Продължителни военни действия ще влошат и хуманитарната ситуация, която и без това е с мрачни перспективи.

Голям риск за икономиките в региона са прекъснатите доставки на енергоносители от Русия, което влошава перспективите пред растежа. Газохранилищата осигуряват известно облекчение по време на активното търсене на синьо гориво през зимата, но те представляват само 20% от годишното потребление на страните в Европа. В тази връзка някои държави се изправят пред риск от сериозни нарушения на доставките на газ, предупреждава се в доклада.

Сред другите рискове пред икономиките в региона от Световната банка посочват скъпите храни, затягането на паричната политика и значителния брой хора, които ще бъдат тласнати в екстремна бедност и хранителна несигурност, особено в страните, които разчитат основно на Русия и Украйна за доставка на зърно. Тези уязвими страни имат слабо управление и не са развили мрежа за социална защита, както и нямат големи възможности за работа и пространство за фискални маневри.