Световната банка рязко сви прогнозата си за растежа на българската икономика

Световната банка рязко понижи прогнозата си за ръста на икономиката на България през 2022 г. В пролетната си актуализация на икономическите си прогнози институцията очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на страната да се разшири с 2,6%. За сравнение, прогнозата в предишното издание на банката за региона на Европа и Централна Азия от есента бе за увеличение от 3,8%, т.е. с 1,2 пр.п. повече.

В същото време обаче от Световната банка очакват икономиката рязко да се подобри през следващата година – до ръст от 4,3%, като за сравнение в предишния доклад прогнозата бе за 3,6%. За 2024 г. обаче очакванията са ръстът да се забави до 3,7%.

Освен това в доклада се подобрява и оценката за изминалата 2021 г. По-рано от банката очакваха ръстът на икономиката през миналата година да е бил 3,7%, докато сега оценките са за 4,2%.

По отношение на инфлацията се наблюдава рязко влошаване на перспективите за тази година. Докато в есенния доклад очакванията бяха инфлацията да се ускори до 3,3% през 2022 г., в днешните прогнози тази цифра е почти 3 пъти по-голяма – 9,3%. Въпреки това авторите на доклада очакват тя все пак да се забави значително и през 2023 г. да достигне 3,4%, а през 2024 г. - едва 2,0%. Според институцията по-високата инфлация ще доведе до допълнително влошаване на покупателната сила, вероятно увеличение на бедността и по-високи фискални разходи, ако сегашните мерки в подкрепа на бизнесите и физическите лица бъдат продължени и след първото тримесечие.

Има обаче леки корекции в очакванията за баланса по текущата сметка. Ако през октомври очакванията бяха за отрицателен баланс от 3,7% (2022 г.) и 3,4% (2023 г.), то сега перспективите са за положителен баланс от съответно 0,1% и 0,9%, както за 0,4% през 2024 г. В същото време от банката продължават да очакват нетните преки чуждестранни инвестиции да останат отрицателни като процент от БВП на ниво от 1,7% за периода 2022-2024 г.

Рисковете остават негативни и от банката очакват да има още низходящи корекции на прогнозите в случай на продължителен конфликт в Украйна или на нови силни вълни от заболели с Covid-19 заради ниските нива на ваксинация. Нещо повече, забавеното одобрение на националния План за възстановяване и оперативните програми за европейските фондове (2021-2027 г.) застрашава плана на правителството да увеличи значително публичните инвестиции през 2022 г., допълнително подкопавайки перспективите пред растежа, казват от институцията. В средносрочен план се очаква растежът да бъде захранен от финансираните от Европейския съюз публични инвестиции и подобрените настроения в частния сектор заради краткосрочната перспектива за влизане в еврозоната.

Като цяло проектобюджетът за 2022 г. предполага, че фискалната политика ще се отдалечи от фискалната позиция, заемана през последните две десетилетия. Фискалният дефицит вероятно ще надвиши плана на правителството за 4,1% от БВП, тъй като той разчита на сравнително оптимистичната официална прогноза за растеж от 4,8%.

Като позитив в доклада се посочва избирането на правителство след няколко месеца политическа криза. Има високи очаквания от новото правителство да предприеме структурни реформи в няколко сфери, включително съдебната и контрол на корупцията.

Регионални и световни перспективи

Световната банка понижи прогнозата си и за световното икономическо разширяване тази година заради инвазията на Русия в Украйна и планира да мобилизира финансов пакет по-голям от този за Covid-19 за страните, които трябва да се справят с различни произтичащи и продължаващи кризи, съобщава Bloomberg.

Базираната във Вашингтон институция понижи оценката си за световния растеж през 2022 г. до 3,2% от прогнозата за 4,1% през януари, заяви президентът Дейвид Малпас пред репортери в разговор в понеделник. Спадът е предизвикан от понижаване на перспективите за Европа и Централна Азия, включително Русия и Украйна. Световната прогноза за тази година следва разширяване от 5,7% през 2021 г., каза той.

Шефът на институцията заяви, че очаква да обсъди нов 15-месечен пакет в отговор на кризата на стойност около 170 млрд. долара, който да покрие периода от април 2022 г. до юни 2023 г., с борда през следващите седмици. Около 50 млрд. долара от тази сума ще бъде разпределена през следващите три седмици.

„Това е продължителен, огромен кризисен отговор предвид продължаването на кризата“, каза той, добавяйки, че новата инициатива ще надвиши сумата от 157 млрд. долара от първата фаза на пандемията с Covid-19.

Световната банка миналия месец обяви финансов пакет от 3 млрд. долара за Украйна, който очаква да бъде одобрен и предоставен през следващите месеци.

Малпас заяви, че очаква дълговата криза в страните с ниски и средни доходи да се влоши през 2022 г.

Има бавен напредък по плана на най-големите икономики да помогнат на силно задлъжнелите развиващите се страни да преструктурират това, което дължат на кредиторите си, а дълг в размер на 35 млрд. долара изтича тази година.

„Страните са под сериозен финансов стрес – 60% от страните с ниски доходи вече са с проблемни задължения или са във висок риск от това“, каза Малпас, повтаряйки призива на банката за подобрения на т.нар. Рамка за реорганизиране на дълга на страните, застрашени от неизпълнение.

По отношение на икономиката на Европа и Централна Азия като цяло, очакванията се тя да се свие с 4,1% тази година спрямо прогнозата за ръст от 3% преди войната в Украйна. Според доклада икономическите шокове от войната засилват продължаващите влияния от пандемията с Covid-19. Това ще бъде второто свиване от 2 години и два пъти по-силно от предизвиканото от пандемията през 2020 г.

Що се отнася до Украйна, прогнозите са нейната икономика да се срине с 45,1% тази година, макар че размерът ще зависи от продължителността и интензитетът на войната. Брутният вътрешен продукт на Русия пък ще намалее с 11,2% тази година, показва още докладът.