fallback

НСИ: Раждаемостта в България не стига за възпроизводство на населението

Данните от последното преброяване потвърждават тенденцията за намаление на средния брой живородени деца с повишаване на образователното ниво на жените

13:22 | 13.12.22 г. 10

Средната раждаемост в България не е достатъчна за възпроизводство на населението, отчита Националният статистически институт на база окончателните данни от последното преброяване през 2021 г. (към 7 септември 2021 г.).

За последните 10 години (2011-2021 г.) националната статистика регистрира най-голямото намаление на жени във фертилна възраст - 22,5%. През 2021 г. жените на възраст 15-49 навършени години са 1,295 млн., което е с 377 хиляди по-малко спрямо периода 2001-2011 г. Най-много жени във фертилна възраст е имало през 1975 г. - 2,178 млн., след което броят им започва да намалява.

Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6,97 деца през 1900 г. до 1,58 през 2021 г. През последните десет години показателят се задържа на нива над 1,5, но въпреки това стойността му не е достатъчна за просто възпроизводство на населението, посочват от НСИ.

Тенденцията на повишаване на образователното ниво на населението оказва влияние върху равнището на раждаемостта. С повишаване на образователното ниво намалява средният брой живородени деца. Данните от последното преброяване потвърждават тази тенденция.

НСИ

Данните от последното преброяване сочат, че най-висок е средният брой деца при жените на възраст 12 и повече навършени години без образование – 2,75 деца. Близък по стойност е този показател за жените със завършено основно и начално образование - съответно 1,72 и 1,63 деца. Най-нисък е средният брой деца при жените с висше образование – 1,25, при 1,47 деца средно за всички жени.

Към 7 септември 2021 г. 748 хил., или 24,7% от жените на възраст 12 и повече навършени години, имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (27,1%), отколкото сред тези, които живеят в селата – 17,6%.

Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на жените с две деца - 1,353 млн. (44,6%). По три деца имат 204 хил., или 6,7% от жените, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - съответно 11,3 и 5,1%. Четири и повече деца имат 78 хил., или 2,6% от жените. Малко повече от една пета от жените - 650 хил. (21,4%), нямат деца към критичния момент на преброяването.

Средният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години е 1,47. Този показател е по-висок в селата (1,75), отколкото в градовете (1,37).

Връзката между възрастта на жените и средния брой деца, които са родили, е право пропорционална. С нарастване на възрастта нараства и средният брой деца, или жените в по-високите възрастови групи вече са достигнали желания брой деца, докато тези в по-ниските възрастови групи все още биха могли да увеличат броя на децата си.

Безработните и без образование жени на възраст 15-64 навършени години имат най-висок среден брой деца – 3,07. На срещуположния полюс са безработните жени с висше образование със среден брой деца 0,90. Като цяло по-висок е средният брой деца при безработните жени с основно, начално и без образование, докато при жените с висше и средно образование е по-висок броят на децата при заетите на възраст 15-64 навършени години.

Разпределението по етническа принадлежност показва, че единствено при жените, самоопределили се към ромската етническа група, средният брой деца е достатъчен за просто възпроизводство – 2,25 деца. Значително по-младата възрастова структура и ниското образователно равнище са фактори, които определят по-високата раждаемост сред тази група, посочват от НСИ.

По-висок от средното за страната е този показател при турската етническа група - 1,79. Средният брой живородени деца при жените, самоопределили се към българската етническа група, е 1,41.

НСИ

В териториален аспект се наблюдават съществени различия в броя на децата между отделните области. Във всички области преобладават жените с две деца, като относителният дял на жените с две деца варира от 53,4% за област Смолян до 36,1% за област София (столица).

Най-висок е относителният дял на жените с едно дете в област Габрово (32,1%), а най-нисък - в област Кърджали (16,1%).

При жените с три и повече деца най-висок е относителният дял в областите Кърджали (21,1%), Сливен (15,5%), Търговище (14,6%) и Разград (14,2%), а най-нисък - в областите Габрово (6,0%), Перник (5,9%) и София (столица) - 4,6% от всички жени на 12 и повече навършени години в областта.

Налице са разлики и в средния брой на децата по области. Най-висок е той в областите Кърджали (1,81) и Сливен (1.70). Общо в 23 области този показател е над средния за страната (1,47). Под средния за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София (столица) - 1,18 деца.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:22 | 13.12.22 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още