Лагард: Работата по паричната политика на ЕЦБ не е повлияна от банковите сътресения

Европейската централна банка (ЕЦБ) не вижда никакъв конфликт между своята мисия за овладяване на инфлацията и отговорността да отблъсне заплахите за финансовата система, заяви управителят на регулатора Кристин Лагард, цитирана от Bloomberg.

Тя изтъкна, че стабилността при цените върви ръка за ръка с финансовата стабилност, като тук няма място за компромис.

„Финансовата стабилност до степента, до която влияе върху икономическата ситуация, до степента, до която влияе върху нашите прогнози, оказва въздействие върху начина, по който разчитаме ситуацията от макроикономическа гледна точка, но това са две различни стабилности, адресирани с различни инструменти“, категорична е Лагард.

Коментарите ѝ се отнасят до тема, която Лагард вече засегна миналия четвъртък, след като ЕЦБ повиши лихвените проценти с половин процентен пункт, без да предостави яснота относно бъдещите ходове на ведомството.

В своето изявление пред Европейския парламент Лагард се придържа към формулировката, застъпена миналата седмица – че служителите на ЕЦБ „са готови да реагират, ако е необходимо, за да запазят ценовата и финансовата стабилност". Впоследствие Лагард повтори забележките от неделя, приветствайки бързите действия относно Credit Suisse Group AG.

„Използваме лихвените проценти, които имаме, както се и случи миналата седмица, както се случи и преди това, защото имаме достатъчно пространство за покриване, за да се движим с настоящия темп“, каза тя, добавяйки: „Що се отнася до финансовата стабилност, имаме всички инструменти, които ще са необходими“ и „тези инструменти ще бъдат използвани, ако е необходимо“.

Някои служители на регулатора твърдят, че затягането на паричната политика вероятно ще трябва да продължи, когато напрежението спадне. Управителят на Латвийската централна банка Мартинс Казакс каза пред Bloomberg, че разходите по заемите трябва да се повишат допълнително, „ако базовият сценарий се запази и нестабилността на пазара се успокои и не провали сценария“.

За разлика от него гръцкият му колега Янис Стурнарас предупреди пред CNBC Europe, че ЕЦБ сега е „близо до края на цикъла на затягане“ и че „повишенията на лихвените проценти ще останат в миналото“.

Лагард все пак призна, че банковите сътресения могат в крайна сметка да накарат служителите да променят мнението си.

„Напрежението във връзка с финансовата стабилност може да окаже влияние върху търсенето и всъщност да свърши част от работата, която иначе би била свършена от паричната политика“, посочи тя. „Това въздействие е несигурно в този момент, но ще трябва да бъде взето предвид, когато изготвим следващите си прогнози, а също и когато направим следващата си оценка и вземем решение за следващия ни ход по паричната политика“, добави Лагард.

Последните икономически прогнози на ЕЦБ – които бяха финализирани, преди фалитът на Silicon Valley Bank да разтърси финансовата система и преди UBS Group AG да се съгласи да поеме закъсалия конкурент Credit Suisse – предвиждат инфлацията да се доближи до целта на централната банка от 2% до 2025 г.

Лагард призна, че напрежението във финансовата система е повлияло на решението на служителите на ЕЦБ от миналия четвъртък.

„Като се има предвид пътят, което трябва да изминем, и инфлацията, пред която сме изправени, тези 50 базисни пункта бяха стабилно решение, което трябваше да бъде взето“, заяви категорично тя. „Бихме могли да посочим, че ще са необходими още повишения, но в лицето на несигурността, която виждаме, това не е и не беше правилната политическа индикация, която да дадем“, добавя Лагард.