Трябва ли икономистите да експериментират с хора?

Макар повечето икономически дебати да са скучни, някои привличат малко повече интерес, пише колумнистката на Financial Times Сумая Кейнс.

Един дебат от неотдавна попада във втората категория в отговор на изследване сред млади учени, търсещи работа в икономическата сфера. Участниците са знаели, че са част от експеримент, но не и че някои от тях ще получат повече подкрепа в социалните мрежи от инфлуенсъри, отколкото други.

Последва възмущение, примесено с малко озлобление. Един наблюдател коментира жестокостта на това да се остави „хвърлянето на чоп да определя кой ще спечели и кой е обречен на кариера в академичните среди“. Също така - как икономистите претеглят етиката на експериментите с хора?

Съществуват официални процедури за спиране на изследвания, които проучват дали удрянето на хора в лицето причинява болка. Американските учени трябва да представят изследванията си, включващи хора, за етична проверка от съответните регулатори, а често и от местни органи, когато работата им е върху хора в други страни. Европейците са по-бавни в прилагането на подобни процеси, но наваксват.

Изследователите обикновено трябва да избягват съзнателното причиняване на вреда. Те също така трябва да поискат информирано съгласие от участниците, но не и ако рисковете са минимални или ако предупреждаването на хората ще повлияе на резултатите.

Когато става въпрос за работа в развиващите се страни, може да изглежда несправедливо интервенциите за борба с бедността да се разпределят на случаен принцип (рандомизация), вместо да се предоставят на всеки, който може да се възползва. Обосновката, която икономистите обикновено предлагат, е, че когато бюджетите са ограничени и универсалното покритие не е възможно поне в началото, има стойност в разгръщането на програма по такъв начин, че да може да бъде оценена точно и да подобри разработването на политики.

Рандомизацията може дори да разшири набора от рискове, които изследователите могат да поемат. Двама икономисти написаха през 2014 г., че въпреки необходимостта изследователите да сведат до минимум риска, когато е възможно, „колкото по-вероятно е изследователският проект да може да отговори на въпрос по безпристрастен начин и колкото по-важен е този въпрос за разработването на по-ефективна политика..., толкова по-голям риск е приемливо да се поеме”.

През последните пет години се наблюдава подем в дискусиите за етиката в икономическите изследвания, отчасти в отговор на противоречиво проучване, публикувано през 2020 г. То изследва дали спирането на водоснабдяването на някои обитатели на бедните квартали ще увеличи дела на платените навреме битови сметки. (Предположението бе потвърдено.)

Една група учени по-късно предложи анализите да се придружават с „етични приложения“, излагащи по-подробно как авторите са подходили към всякакви трудни въпроси. Те може да включват обсъждане на ролята на изследователите в проектирането и прилагането на оценяваната политика, за да стане ясно къде лежат етичните отговорности.

Това може също така да запълни всички пропуски в регулаторния процес, като например ефекта от интервенция извън фокус групата. Какво ще стане, ако паричен превод доведе до това получателите да завишат цените, което ощетява другите? Въпреки че етичните приложения все още не са норма, някои научни спонсори настояват за повече информация. Сара Копър, асоцииран директор по изследванията в лабораторията за действие срещу бедността "Абдул Латиф Джамийл", казва, че сега кандидатите за финансиране от организацията трябва да очертаят всички рискове за по-широкото население, както и за изследователския персонал.

Връщайки се към проучването за работните места в икономиката, Дъглас Маккей от Университета на Северна Каролина казва, че то повдига интересни етични въпроси. Дали намесата на пазара на труда, което е изключително проблемен процес, наистина носи „минимален риск“ за участниците? Ако това е състезание с нулева сума, тогава даването на предимство на някои кандидати ще означава разбиване мечтите на други. И ако рискът е бил повече от минимален, липсата на напълно информирано съгласие от участниците може да е съмнителна.

Алвин Рот, един от авторите на този експеримент, казва: „Не мога да си представя икономистите да мислят за пазара като за игра на печеливши и губещи“. Може би публикация в социалните мрежи може да насочи някого към толкова впечатляващ кандидат, че да убеди университета си да освободи допълнителна позиция. Той посочва, че много хора споделят анализи в социалните мрежи, добавяйки: „Струва ми се, че неща, които не са неетични за правене, не би трябвало да са неетични и за изследване, за да се установи техният ефект.“

Въпреки че може да ни се иска да мислим за икономиката като за меритокрация, възможно е инфлуенсърите просто да подрепят своите приятели или учениците на своите приятели. Авторите сочат, че тяхната рандомизация разпределя вниманието „по-справедливо“. Тъй като голяма част от икономиката включва внимателно обмисляне на „ако“-тата, не е чудно, че те имат значение и за етиката, завършва Кейнс.