Медиите изкривяват икономическата реалност

Следващите две изречения може да ви изглеждат малко изненадващи, идващи от журналист от голяма медия, въоръжен с авангардни метрики, показващи колко се четат статиите, нюзлетърите или подкастите, пише колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок. Но ето ги все пак.

Първо, мисля, че е разумно да се твърди, че епохата на масмедиите не е недвусмислено добра за общественото разбиране на света. И второ, колкото повече информация имат издателите и електронните медии за това как тяхната публика взаимодейства с продукцията им, толкова по-двусмислено става въздействието на тази продукция.

Обърканата връзка между оптимизирането (откъм аудитория) на публикациите и общественото разбиране отдавна е очевидна в случая с престъпността. Преследването на максимата на Уилям Рандолф Хърст, че „кръвта винаги е водеща новина“ ни доведе до изопачената ситуация, при която индивидуалното възприятие за престъпност се ръководи повече от новинарски репортажи, отколкото от собствения опит или този на личното обкръжение. Сега е норма хората да вярват, че престъпността нараства, когато всъщност намалява, като удовлетворението от живота на хората се основава повече на техните възприятия за престъпността, отколкото на действителната такава.

Но има все повече доказателства, че същото обезпокоително явление се наблюдава и при обществените представи за икономиката.

Данните от Федералния резерв на САЩ показват същия модел, с който сме свикнали относно престъпността: хората оценяват собственото си финансово състояние като относително добро, като то се променя много малко от година на година, но оценката им за националната икономика изостава значително. Изглежда все по-вероятно част от вината да е на медиите.

Едно проучване тази година установи, че макар рецесиите да са станали много по-редки и кратки през последния век, новинарските статии за икономиката са били все по-песимистични. Друго констатира, че тонът на икономическите новини е допълнително отделен от фундамента през последните години, започвайки от 2018 г., което означава, че това не се обяснява само с пандемията или скорошния изблик на инфлация.

Последното доказателство идва от Райън Къмингс, Джакомо Фрачароли и Нийл Махоуни, трио икономисти, пишещи за американското икономическо издание Briefing Book, чийто анализ на 1 милион информации от шест американски телевизионни оператора демонстрира поразително негативно пристрастие, когато става въпрос за съобщения за цената на бензина. Това е особено важно предвид формиращата роля, която тези цени имат върху потребителските настроения в по-широк план.

Изследването ни казва няколко неща. Първо, има много повече отразяване на цените в новините, когато са високи, отколкото ниски - ако нещо е прекомерно, то влиза в заглавията. Второ, цената, при която това негативно отразяване се отключва, пада непрекъснато в реално изражение - което прави негативните заглавия все по-вероятни дори при същото ниво на достъпност на стоките. Трето, и най-важно, преминаването към режим на лоши новини за цените се случва много по-внезапно в базираните на абонамент кабелни новинарски канали – където стимулите да се задържи зрителят пред екрана са най-силни – отколкото в националните телевизии.

Най-силният ефект от всичко това се наблюдава в дясната американска Fox News, при която рекордно високите цени на бензина от юни 2022 г. доведоха до това, че почти 80 процента от програмите ѝ споменаваха бензина, в сравнение с около 50 процента при CNN и MSNBC и под 20 процента по мрежовите канали. В светлината на това не е изненадващо, че данните от проучването на потребителското настроение на Мичиганския университет показват, че републиканците са почти два пъти по-склонни от демократите да кажат, че наскоро са чули неблагоприятни новини за високи цени.

Всичко това прави малко вероятно президентът Джо Байдън да получи силен електорален тласък от продължаващата икономическа експанзия на САЩ. Графики, показващи нарастването на доходите и богатството на американците, намаляване на неравенството и ниска безработица, просто не могат да се конкурират с лесно опровержими, но много популярни твърдения, че повечето семейства живеят от заплата до заплата.

И за съжаление нищо от това няма да се промени. Неотдавнашна публикация в списание Nature установи, че колкото по-негативно е едно заглавие, толкова повече хората кликат върху него; а всеки, който е прекарвал време в социалните мрежи - сега основният източник на новини за все по-голяма част от хората - знае, че същата динамика властва и там. От новинарските организации до социалните мрежи, всички вече оптимизират ангажираността на потребителите, което означава, че ще чуваме повече за лошото, отколкото за доброто, завършва Бърн-Мърдок.