Икономическият бум в САЩ засега не дава електорално предимство на Байдън

Плановете на Доналд Тръмп за втори мандат са като на диктатор. Това желание беше очевидно още от опита му да преобърне резултата от последните президентски избори и от настояването Голямата лъжа, че е спечели, да стане Голямата истина на Републиканската партия. Освен това той наскоро каза пред списание Time, че ще построи огромни лагери за задържане за имигранти без документи, ще разположи военни в страната, ще нареди на американските прокурори да преследват хора, които не харесва, ще помилва метежниците от щурма срещу Конгреса на 6 януари 2020 г. и ще напълни цялата администрация с лоялни нему хора. Той също така би хвърлил съмнение върху гаранциите за сигурност на НАТО, така че да поднесе Европа на своя приятел Владимир Путин, както и би започнал глобална търговска война.

В обобщение завръщането на Тръмп на власт в САЩ, маякът на либералната демокрация в света, може да се окаже момента, в който произволният деспотизъм отново се превръща в нормална форма на човешко управление. Тази заплаха прави президентските избори през ноември жизненоважни за бъдещето не само на САЩ, но и на целия свят, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Това, както каза Джо Байдън, отдавна са били залозите за неговата администрация. И все пак американците няма да решат изхода на база конституционни въпроси, колкото и важни да са те. Техният приоритет е икономиката. В това отношение новините за Байдън са лощи: според анкета, публикувана във FT през април, 55 процента от избирателите не одобряват икономическото му представяне. Това помага да се обясни защо рейтингите на Байдън и Тръмп остават толкова сходни.

Подобни съмнения относно икономическото представяне на администрацията са изненадващи. На сравнителна база икономиката на САЩ процъфтява. Според МВФ БВП на глава от населението в Америка ще е нараснал с 8,3% в периода 2019-2024 г., въпреки пандемията. Това е много по-добре, отколкото във всяка друга голяма страна с високи доходи. В Обединеното кралство сравнимата цифра е минус 0,2 процента.

Аргументът в полза на Байдън е изложен подробно в Икономическия доклад на президента, публикуван през март, който е добър. По думите на един високопоставен служител, с когото се срещнах във Вашингтон наскоро, пише авторът: „Това е най-добрият пример за възстановяване на предлагането в САЩ от 60-те години насам.“ Резултатите по отношение на икономическия растеж, работните места и инвестициите са изключителни. Инфлацията също се е понижила значително, без повишаване на безработицата, което някои предупреждаваха, че може да е необходимо.

Безработицата през първото тримесечие на тази година е 3,8%, което е спад от 6,2% три години по-рано. През същия период реалното лично потребление е нараснало с 9,8%, а реалните частни нежилищни капиталови инвестиции са нараснали с 14%. Реалните инвестиции в промишлени структури удивително са се удвоили между първите тримесечия на 2022 г. и 2024 г. Коефициентът на участие на работната сила за хората на възраст 25-54 години е бил 83,5 на сто през април, ниво ненадминато от 2002 г. насам. Частни жилища в процес на изграждане поддържа ниво от близо 1,7 милиона единици, несравнимо през последния половин век.

Това е икономически бум, а също и един от най-важните експерименти в оценката на въздействието върху пазарите на труда от една „гореща“ икономиката. Важна констатация в доклада е, че расовите различия при безработицата и заетостта са намалели рязко, а възможностите за хората с увреждания са се подобрили значително.

Зад това представяне се крие вълна от знакови закони, включително Американският спасителен план, Законът за намаляване на инфлацията и Законът за чиповете и науката. Изненадващо често срещано мнение е, че Байдън е сенилен. Всъщност това е най-хиперактивната администрация от 60-те години. Енергията на Байдън е изумителна.

И така, защо, предвид този очевидно впечатляващ резултат, толкова много избиратели са скептични? Една от причините без съмнение е, че има много твърди противници на „голямото правителство“, което Байдън наложи в САЩ. Но ако либертарианците бяха наистина мощна сила днес, Тръмп нямаше да води републиканците.

По-важна причина е инфлацията. Хората я ненавиждат. Освен това, след пристъп на висока инфлация, нейното понижаване не е достатъчно, или поне не за известно време. Нивото на цените се е повишило с почти 20 процента, откакто Байдън беше избран. Хората осъзнават това. Интересното е, че тези, които забелязват големи скокове при хранителните стоки, изглежда ги екстраполират към по-широката инфлацията. Ще отнеме известно време, за да се забрави какви бяха цените преди само няколко години.

Свързан проблем е замразяването на жилищния пазар. Кой ще иска да продава къща, когато купуването на нова означава замяна на евтина ипотека с фиксирана лихва с много по-скъпа нова? Този проблем ще продължи дотогава, докато лихвените проценти остават далеч над това, където бяха (А междувременно жилищните цени ще бъдат високи – бел. прев.)

По-важен е фактът, че възприятията за икономиката са политически, като републиканците виждат слаба икономика, когато техните опоненти са на власт, и обратното. Днес хората не просто имат собствено мнение; те имат свои собствени факти. Икономиката, която възприемат, не е икономиката, в която живеят всеки ден. Това без съмнение се дължи отчасти на днешния ужасяващо безотговорен медиен пейзаж, който нормализира лъжата, и така, не на последно място, самия Тръмп.

Робърт Райх, бивш министър на труда на САЩ, казва, че много обикновени хора просто не харесват икономиката, в която се намират, дори и да е по-добра, отколкото беше преди няколко години. Те също вярват, че Тръмп се бори за тях. Този вид реторичен стил има повече значение от икономическата реалност.

Каквито и да са причините, има само шест месеца, за да се промени мнението на хората. Освен това икономическите новини може да се влошат, особено ако високите лихви най-накрая доведат до рязко забавяне или дори се повишат.

Колкото скоро са изборите, толкова е и решаващ резултатът от тях. Само американците ще участват в тях. Ние, страничните наблюдатели, можем само да се надяваме на щастлив изход, завършва Уулф.