ОББ понижи минимално прогнозата си за ръста на икономиката ни до 2,2% през 2024 г.

ОББ понижава леко прогнозата си за реалния растеж на българската икономика за тази година от 2,3% на 2,2% поради рецесията в Германия - най-големия търговски партньор на страната ни, и задълбочаващата се политическа криза у нас. Това коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев в анализа си за икономиката ни. През първото полугодие на 2024 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нарасна реално с 2% спрямо същия период на миналата година, по данни на Националния статистически институт.

„От страна на производството ръстът се движеше главно от услугите и индустрията. Услугите, макар че не нараснаха най-бързо през полугодието – с 1,7% (реално) спрямо първото полугодие на 2023 г., сериозно дръпнаха БВП нагоре поради огромния си относителен дял от 61,7% в него. На този фон индустрията отчете по-бързо увеличение на продукцията с 2,2%, но нейното влияние е по-слабо, тъй като тя заемаше над три пъти по-малък относителен дял в БВП от 18,9%“, коментира д-р Емил Калчев. И добавя, че селското стопанство расте с 0,9% при дял от 4,4%, докато най-малкият бранш, този на строителството (2,6% от БВП), увеличава продукцията си с 1,6%.

Икономистът отбелязва, че строителство ангажира известна част от индустрията, която му доставя множество материали и стоки, поради което неговото значение не се ограничава само с прекия му относителен дял в БВП.

Източник: НСИ

Д-р Калчев анализира последните данни на НСИ и Евростат, като откроява ключови тенденции в икономиката на страната. Той подчертава, че перспективите пред икономиката на еврозоната леко се подобриха, но остават относително песимистични тези за германската икономика, като това дава отражение върху българското стопанство. 

„Хармонизираната безработица остана стабилна на ниво от 4% за месеците от май до юли“, отчете д-р Калчев. На този фон, при тенденция на забавяща се инфлация, средната месечна работна заплата отново ускорено се устреми нагоре, достигайки рекордни ръстове от 19,4% през май и 18,1% през юни (спрямо същите месеци на 2023 г.).

Според него моторът на тази динамика бе публичният сектор, където ръстовете на работната заплата (особено в перманентна предизборна ситуация) не зависят пряко от ограниченията на съответстващ ръст в производителността на труда.

По думите на икономиста, конкурирайки се с частния сектор за оскъдните трудови ресурси в страната, публичният сектор „дърпаше общото ниво на работната заплата нагоре“. Д-р Калчев обаче предупреждава, че ако този подход продължи, той би могъл да повлияе негативно на конкурентоспособността на българската икономика, като в същото време влоши структурно перспективите пред бюджетните разходи и дефицит на България.

Източник: НСИ

През август хармонизираната инфлация у нас отново се насочи надолу до 2,4% (на годишна база). „Базисната инфлация (без храни и горива) се задържа на ниво от 3%, а потребителската инфлация (по националната методология) отбеляза последващ спад до 2,1%", добавя икономистът.

Той напомня, че средната 12-месечна инфлация, която се взима предвид за приема в еврозоната, се забави през август до 3,8%. И цитира данни на Евростат, според които от базата за сравнение – средната от трите страни в еврозоната с най-ниска инфлация плюс 1,5 процентни пункта, също спада до 2,7% и това очертава възможност за конвергенция през следващите от три до шест месеца.

Източник: КВС Economics