Владимир Сиркаров: Реално България може да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г.

Реално България може да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г., заяви икономистът Владимир Сиркаров пред БНР.

Според него доста е разтворена ножицата между разходи и приходи в държавния бюджет и прогнозира, че през следващата година още повече ще се разтвори. Като пример той посочи компенсациите на тока за бизнеса и смята, че това ще се отрази на бюджета за 2024 г.

"Това е ключова тема и за съжаление виждаме дисбаланси. Генерално като се погледне концепцията за зеления преход на Европа се вижда как се прави най-невъзможното по линия на срокове и технология, как процесът да се случи. Ключово  е ресурсът, който имаме и не го използваме и какви мерки трябва да се вземат, за да имаме устойчиво икономическо развитие, да имаме енергийна сигурност. Всичко това минава през редица мерки и виждаме, че тази тема е свързана с политическата конюнктура, а тя не е цветуща в България и се блокират редица важни решения", коментира Сиркаров.

Той припомни, че досега имаме само едно плащане около 2,6 млрд. лв. през 2022 г. по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и "оттогава наблюдаваме дискусии и опит за стиковане на ангажиментите, които трябва да защитим и изпълнението им, и да направим план как и кога, за да вземем 1,3 млрд. лв.".

Сиркаров посочи, че не вярва до изборите да има диалог с партиите на експертно, стратегическо и държавническо ниво за управлението на публичните финанси.

"Числата и общата тенденция не са позитивни, защото ножицата между приходите и разходите се разтваря все повече. Числата на финансовия министър Петкова показват, че през 2025 ситуацията ще е утежнена. Ако текущите мерки се запазят, ножицата ще се разтвори още и ще отидем на дефицит около 18 млрд. лв., може и да е по-малко, или около 8 % бюджетен дефицит. За битка да достигнем за 3% трябват сериозни действия по разходните части. И за мен това е по-ефективното, но необходимо е да се търсят реформи по разходната част", препоръча икономистът Владимир Сиркаров.

Според него "със сигурност рязане на разходи ще е по линията на капиталовите програми" от инвестиционната програма на общините. И прогнозира съкращаване на проекти, "защото капиталовите разходи първи се пипат".

"Въпреки че от икономическа гледна точка е най-тежко, защото това са единствените ефективни разходи, ако се извършват както трябва. Не трябва да забравяме, че решенията се взимат на база политически и електорален интерес, другото е замразяване на публични разходи. Трябва да се предприемат такива мерки с определен мащаб и да има политически консенсус, за да се премине конструктивно този период", изтъква Сиркаров.

Той коментира, че се отваря дискусията за увеличаване на приходите през промяна на данъчната система. "Силно съм скептичен за позитивните ефекти, смятам, че ще са негативни. Има мерки в разходната част, но са свързани с политическа воля и консенсус, а такъв не се вижда на небосклона".

Според него една от мерките е изсветляване на икономиката и коментира бума на купуване на имоти с пари в брой.

"Изсветляването на икономиката е труден процес, свързан с комплексна работа на всички институции. Смятам, че НАП направи доста неща. Ако няма корупция в държавната администрация, изсветляването на икономиката ще стане по-бързо, ако средата се подобри, стимулът ще е по-голям да се плащат данъци и осигуровки", коментира икономистът.