България няма да получи отсрочка от ЕК за Плана за възстановяване

България не може повече да отлага вземането на политическо решение по измененията на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), става ясно след среща на вицепремиера и министър на финансите Людмила Петкова с еврокомисаря по икономика Паоло Джентилони. Двамата са разговаряли преди заседанието на Еврогрупата, съобщават от Министерството на финансите.

Миналата седмица по време на брифинг Петкова посочи, че ще коментира с Европейската комисия възможностите за удължаване на срока, в който България да внесе промените, но от съобщението на Министерството става ясно, че такава опция няма да има. Европейската комисия всеки момент ще рестартира периода на оценка на изпълнението на реформите и инвестициите по второто плащане, въпреки че България все още не е приела съответните реформи. 

По време на срещата Петкова е информирала, че служебното правителство ще предприеме действия за обсъждане и одобряване от Народното събрание на изготвените промени в плана.

Трябва ли да се свика извънредно Народното събрание?

Промените в Плана за възстановяване и устойчивост, които засягат Пътната карта за климатична неутралност, бяха блокирани на последното заседание на Народното събрание от представителите на „Има такъв народ“ (ИТН) и „Възраждане“, преди депутатите да излязат в отпуск заради началото на предизборната кампания за предсрочния вот на 27 октомври. Не беше гласувано и решението, с което НС да даде мандат на служебния кабинет да предоговаря енергийната тема в Плана. В петък Петкова призова политическите партии да се върнат в парламента, за да предоставят мандат на кабитена да завърши договорния процес и да не загуби страната милиарди левове.

В края на септември председателят на Народното събрание и понастоящем кандидат-депутат от ГЕРБ Рая Назарян заяви, че за да бъде свикано извънредно заседание на парламента, то една пета от депутатите трябва да поискат това – с конкретни теми и точки. Тя обяви, че отказва да насрочи заседание по свое желание, защото не може да гарантира, че „сградата на Народното събрание няма да бъде разрушена“.

Какво да очакваме от Бюджет 2025?

Петкова е потвърдила желанието си да обсъди бюджета за 2025 г. и средносрочния фискално-структурен план на страната с политическите партии във възможно най-кратък срок. За момента единственият ясен параметър от бюджетната рамка е дефицитът, който не трябва да надхвърля 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) – едно от изискванията за приемане на единната европейска валута.

По време на срещата си с Петкова Джентилони е акцентирал, че е важно не само изпълнението на конвергентните критерии, но и запазването на финансовата устойчивост на страната в средносрочен план, с оглед членството в България в еврозоната.