Икономист: За скорошно членство в еврозоната трябва да покажем, че управляваме инфлацията

Инфлацията би се забавила до съвсем умерени граници и без национални мерки, но, от друга страна, ако искаме да ускорим членството ни в еврозоната, е добре да покажем, че и ние можем да управляваме инфлацията си. Това каза икономическият съветник към БСК доц. д-р Щерьо Ножаров пред Bulgaria ON AIR.

Според него обаче това, което се вижда от ЕЦБ и европейските институции в този контекст, е точно обратното. „В момента, в който водим този разговор, правителството изсипа 184 млн. лв. за увеличение на заплатите на преподавателите във висшите училища без никакво искане за реформи в образованието“, каза Ножаров.

Той напомни, че последните четири последователни години бюджетът е на дефицит, което е силен проинфлационен фактор.

„Ако искаме скорошно членство в еврозоната, е добре да покажем, че управляваме всичко това“, каза още той.

Ножаров отбеляза, че забавянето на темпа на инфлацията е положителен знак, но по-скоро се дължи на външни фактори – в голяма степен рецесионните сигнали, които даде и американската икономика.

„Там има между 15-25% умерен риск от рецесия, който повлия на азиатските пазари“, каза той и допълни, че подобни сигнали показва и германската икономика.

„Всичко това влияе и на България. Това сваля и българската инфлация. Цените на горивата на международните пазари силно се успокоиха. Цените на храните към този момент остават стабилни, макар и с тенденция на покачване“, каза още Щерьо Ножаров.

Той уточни, че част от еврозоната измерва инфлацията на база на 12-месечен период. От друга страна, рецесията, която обхваща Европа, влияе на измерването и изчисляването на инфлацията, тъй като там ще гледаме страните с най-ниска инфлация. Рецесията ще доведе до това, че ще има държави с много ниска инфлация, с които ние ще се измерваме. Ножаров допълни и че политическата криза води до свиване на инвестициите на фирмите и спад на икономическия растеж.

„Очакваният [растеж] ще бъде 1,9% тази година, което е с 1% разлика спрямо прогнозирания от правителството на база, който е изчислен бюджетът. Това означава, че паричната маса в обращение може да се окаже много по-голяма от БВП, който обезпечава. В края на годината това може да доведе до това, че инфлацията ще е 2,8% или 3,2% на годишна база“, каза още Ножаров.

„Смятам, че с национални усилия има как да влезем в рамките на изискванията. Но въпросът е, че политическата криза дава обратен сигнал. Европейската централна банка и европейските институции искат да подпишат споразумение с правителство, което има 4-годишен хоризонт", каза той.

„От гледна точка на свиване на БВП имаме риск от засилване на инфлацията. Даваме противоречиви сигнали как се справяме с инфлацията по отношение на еврозоната и че пари трябва да се дават срещу реформи. Политическата криза води до свиване на инвестициите на фирмите. България има много проблеми, по които не работи. На първо място, не знаем каква енергетика искаме да имаме. Например, Румъния си е поставила за цел до 2030 г. да има 35% участие на ВЕИ в енергийния микс. Нашата цел е около 25%", посочи Ножаров.

Още видеа гледайте в сайта на Bulgaria ON AIR.