Франция има дългов проблем, но Европа няма

Франция има дългов проблем, но Европейският съюз като цяло няма, пише Wall Street Journal.

Френските депутати свалиха миналата седмица премиера за първи път от над половин век насам. Централна роля за парализата, която обхвана френската политика, изигра нарастващият дълг на правителството, който сваленият премиер предложи да укроти чрез комбинация от повишения на данъците и намаление на разходите.

Моментът може би изглежда необичаен за инвестиционния мениджър Pimco да обяви предпочитанието си към европейските за сметка на американските държавни облигации.

„Ако разграничим фискалните политики, смятаме, че е разумно да бъдем структурно сдържани към американския държавен сектор спрямо частния сектор, докато за Европа важи обратното“, коментира Pimco в изследване, публикувано в понеделник. „По същество САЩ се радват на по-високи приходи, докато ЕС има по-силен счетоводен баланс“, допълни компанията.

Въпреки всичкото внимание, което правилно получава, Франция изглежда изключение в Европа. Докато Италия отдавна има високи нива на държавен дълг, а други страни преживяха големи колебания през последните десет години, много европейски икономики имат относително нисък дълг.

Като блок общите дългове на страните членки на ЕС за трите месеца до юни се равняваха на 81,5% от годишния им брутен вътрешен продукт, под върховото ниво от 91,5% през първите три месеца на 2021 г., когато харчеха усилено, за да противодействат на пандемията от Covid-19. За по-малката еврозона общите дългове възлизаха на 88,2% от брутния вътрешен продукт, спад спрямо връхната точка от 98,8%.

За сметка на това държавният дълг на Япония се равняваше на 250% от БВП на страната през 2023 г., минимално намаление спрямо 258% от БВП през 2020 г. В САЩ държавният дълг достигна 97,8% от БВП за фискалната година до септември и нарасна спрямо 96% година по-рано. По-широк измерител на американския държавен дълг, който включва задълженията към редица здравни и социалноосигурителни програми, достигна ниво от 119% от БВП през 2023 г., спад спрямо 126% през 2021 г.

Само шест от 27-те страни членки на ЕС са имали държавен дълг, който надхвърля годишния им брутен вътрешен продукт към края на юни. От тях две са предприели големи крачки към намаляване на дълговете си. Между началото на 2021 г. и юни държавният дълг на Гърция е намалял с над 52 процентни пункта от БВП, докато дълговете на португалското правителство са спаднали с почти 40 пункта. 11 страни членки на ЕС са имали държавни дългове, равняващи се на под половината от брутния им вътрешен продукт, а две от тях – на под една четвърт.

Числата показват, че не съществува един европейски дългов модел, а нивата на дълга варират знаичително – от 163,6% от БВП в Гърция до 22,1% от БВП в България. Общият дълг е по-висок, отколкото беше и съществуват проблеми занапред с увеличението на разходите за отбрана и застаряването на населението. Във Франция държавният дълг възлезе на 112,2% от БВП спрямо 111,3% година по-рано, но е под връхната точка от 117,6% от БВП.

Но в сравнение с други богати части на света дълговете на Европа не са големи.

Това обаче беше така и преди 15 години, когато еврозоната изплаши инвеститорите, като заплаши да изостави страни членки, чиито разходи по дълговете нараснаха след световната финансова криза. Като цяло Европа нямаше дългов проблем, но се доближи много до катастрофално разпадане на валутния съюз.

Поради пресните все още спомени от този период европейските правителства се притесняват, че ако предполагаемият риск за кредитиране на една страна нарасне, разходите за обслужване на заемите на другите вероятно ще я последват в процес, известен като зараза. В комюнике след заседанието си в понеделник финансовите министри на страните от еврозоната напомниха на Франция за тази споделена съдба и за необходимостта да се придържа към бюджетните правила.

„Споделената валута предполага споделени отговорности. Затова Еврогрупата подчертава значението на ефективното прилагане на ревизираната рамка за управление на икономиката“, заявиха финансовите министри.

Но повторение на дълговата криза в еврозоната изглежда малко вероятно. Правителствата извлякоха някои поуки, както и Европейската централна банка, която има наличен инструмент, предназначен конкретно да предотвратява зараза.

Не съществуват и значителни признаци за безпокойство на инвеститорите. Вместо това много от тях изглежда приемат да получат по-малка рискова премия за закупуването на дългове на други европейски правителства.

„Няма данни, че това може да се превърне в системно събитие – италианските, гръцките и испанските спредове продължават да се стесняват, което показва идиосинкратичната природа на развитията във Франция“, коментира Василейос Гкионакис, старши икономист в Aviva Investors.