Частният сектор във Великобритания се свива най-много от 2022 г. насам

Частният сектор във Великобритания е претърпял най-големия си спад от повече от две години насам, след като митата на президента на САЩ Доналд Тръмп доведоха до прекъсване на поръчките от чужбина и предизвикаха опасения за рецесия, предаде Bloomberg.

Общият индекс на мениджърите по поръчките (PMI) на S&P Global се е сринал до 48,2 пункта през април, което е рязък спад спрямо отчетените 51,5 пункта през предходния месец. Той беше по-лош от очакваните от икономистите 50,4 пункта и под прага от 50 пункта, който разделя растежа от свиването.

Това е най-лошият резултат от времето на катастрофалния мандат на премиера Лиз Тръс през 2022 г. Той ще намали надеждите, че икономиката започва да набира скорост след стагнацията през последните години.

Британският бизнес страда от смразяващия ефект на търговската война на Белия дом, като новите поръчки от чужбина намаляват с най-бързия темп от началото на пандемията от Covid-19. За производството това е най-резкият спад от началото на 2009 г. насам, като се изключи пандемията.

„Неофициални данни сочат, че несигурността по отношение на американските мита и общите опасения за икономическите перспективи са насърчили клиентите да изчакват с решенията за големи разходи“, се посочва в изявление на S&P.

Проучването е проведено от 9 до 22 април, след обявяването на нов кръг от мита на Тръмп на 2 април. Тръмп наложи базовото 10% мито върху стоки от Обединеното кралство, като британските представители все още се опитват да постигнат споразумение с Белия дом за отмяна на мерките.

S&P съобщи, че доверието в перспективите за следващата година е спаднало до най-слабото от октомври 2022 г. насам, като фирмите са посочили като причина за това риска от рецесия в страната и чужбина.

На този фон производството се свива с най-бързия темп от 32 месеца насам. Силната индустрия на услугите обаче също изпитваше затруднения. Индексът на бизнес активността в сектора на услугите показва свиване за първи път от края на 2023 г., когато икономиката претърпя малка техническа рецесия - определяна като две последователни тримесечия на спад на производството.

Влиянието на първия бюджет на лейбъристкото правителство също беше усетено, като през април влязоха в сила увеличенията на данъците върху възнагражденията и на минималната работна заплата. Фирмите намалиха броя на служителите за седми пореден месец, като много от мениджърите не замениха доброволно напусналите работници.

Това спомогна за ускоряване на инфлацията на производствените разходи до най-високото равнище от началото на 2023 г., а начисляваните цени нараснаха с най-бързия темп от почти две години.