Световната икономика вече усеща жегата от митата на Доналд Тръмп

Митата на президента на САЩ Доналд Тръмп все повече пречат на световната икономика, която в продължение на десетилетия се радваше на предвидима и относително свободна търговия, пише Ройтерс в материал.

От големите мултинационални компании до нишовите играчи в електронната търговия миналата седмица трябваше да намалят целите си за продажби, предупредиха за съкращения на работни места и преразгледаха бизнес плановете си, а водещите икономики преразгледаха в посока надолу перспективите за растежа на фона на помрачени данни.

Въпреки че финансовите пазари залагат на разбирателство между САЩ и Китай, което да предотврати всеобхватна търговска война, както и на това, и че Тръмп ще договори сделки, за да не се стига до по-високи мита за други страни, абсолютната несигурност къде ще му се види краят се превърна в основен възпиращ фактор сама по себе си.

„Политиката на мита на САЩ е сериозен негативен шок за света в близко бъдеще“, коментира Изабел Матеос и Лаго, главен икономист във френската банка BNP Paribas.

„Краят на митата на САЩ може да се окаже много по-далеч и при по-високи равнища, отколкото се смяташе досега“, каза тя за общите мита на САЩ в размер на 10%, които важат заедно с по-високи, специфични налози за продукти като стомана, алуминий и автомобили.

Пекин заяви в петък, че оценява предложение от Вашингтон за провеждане на преговори във връзка с въведените мита от 145% от страна на САЩ, на които китайските власти отговориха с налог от 125%. Администрацията на Тръмп също така намекна, че е близо до споразумения със страни, включително Индия, Южна Корея и Япония.

Междувременно компании като шведския производител на електроуреди Electrolux намалиха перспективите си, а Volvo Cars, производителят на компютърна периферия Logitech и гигантът при напитките Diageo изоставиха целите си заради несигурността.

Също така премахването миналата седмица на практиката de minimis за безмитна търговия на купени онлайн стоки за под 800 долара от Китай е удар за много от по-малките играчи.

„Движим се от нулата към 145%, което е наистина неприемливо за компаниите и неприемливо за клиентите“, казва Синди Алън, главен изпълнителен директор на Trade Force Multiplier, глобална търговска консултантска компания. „Виждала съм как много малки и средни предприятия просто избират да напуснат пазара като цяло“, посочва тя.

Светлината в края на тунела

Очакванията за митата накараха Японската централна банка да намали своите прогнози за растеж миналата седмица, като търговското напрежение беше посочено и сред причините за понижаването на перспективите за растеж в Нидерландия и региона на Близкия изток и Северна Африка.

И въпреки че официалните измерители на активността във водещите икономики все още догонват лошото настроение, то излиза на повърхността във внимателно наблюдаваните проучвания на мениджърите по поръчките в заводите по света.

Фабричната дейност в Китай се сви с най-бързия си темп от 16 месеца насам през април, според едно подобно проучване миналата седмица, докато подобно отчитане във Великобритания показа, че износът от британските заводи миналия месец се е свил най-рязко от почти пет години.

Икономистите побързаха да предупредят и че по-силните резултати от износно ориентираната Германия може до голяма степен да се дължат на това, че фабриките бързат, преди митата да влязат в сила.

Това означава, че „може да има обратна реакция през следващите месеци“, предупреди Сайръс де ла Рубия, главен икономист в Hamburg Commercial Bank AG.

И макар предварителното снабдяване вероятно да е помогнало на Индия да достигне 10-месечен връх в ръста на производството през април, анализаторите отбелязват, че страната – която е застрашена от по-ниски мита в сравнение с Китай и към която Apple е изместила част от производството си – може да се окаже истинският победител.

„Индия е в добра позиция да бъде алтернатива на Китай като доставчик на стоки за САЩ в близко бъдеще“, каза икономистът за развиващите се пазари Шилан Шах от Capital Economics, прогнозирайки, че митата срещу Китай ще се задържат.

Засега повечето икономисти наричат ​​гамбита на Тръмп с митата „шок за търсенето“ за световната икономика, който като направи вноса по-скъп за американския бизнес и потребителите, ще подкопае дейността на други места по света.

Светлината в края на тунела може да бъде това, че се намалява инфлационния натиск и централните банки на други места по света ще имат повече възможности за стимулиране на икономиката чрез намаляване на лихвените проценти – нещо, от което се смята, че Английската централна банка ще се възползва тази седмица.

Но това, което тепърва предстои да се изясни, е дали стремежът на Тръмп да балансира търговската система в полза на САЩ най-накрая ще подтикне другите да реформират собствените си икономики: например ако Китай предприеме мерки за увеличаване на стимулите за вътрешната си икономика или страните от еврозоната премахнат бариерите, които все още спъват техния единен пазар.