Бюджетен дефицит от 172 млрд. евро засилва натиска върху Мерц за реформа на дълга

Дефицит от 172 млрд. евро във финансовите планове на германския канцлер Фридрих Мерц увеличава натиска за още по-дълбоки реформи на конституционните ограничения в Германия по отношение на дълга, пише Bloomberg.

Дефицитът, разпределен за следващите четири години, беше определен в средносрочния финансов план, одобрен от германското правителство в сряда, заедно с бюджета за 2026 г.

Според високопоставен представител прогнозираният дефицит се е увеличил с близо 30 млрд. евро през последния месец, след като правителството одобри данъчни облекчения за корпорациите и по-високи пенсии, а лихвените плащания по дълга се повишиха.

Германия има недостиг от 172 млрд. евро в основния си бюджет до 2029 г. Графика: Bloomberg LP

Мерц превърна драстичното увеличение на разходите за отбрана и инфраструктура в основен елемент от своята програма с политики и отмени някои ограничения за заемане на средства, за да помогне за финансирането ѝ. Но той все още е ограничен от конституционните лимити за дълга на Германия в други части на бюджета, така че коалиционното му правителство планира да намали обезщетенията за безработица и да отмени държавните субсидии, за да покрие недостига.

Ако това се окаже недостатъчно при липса на значително възстановяване на икономическия растеж, канцлерът може да се опита да събере подкрепа за още по-голямо разхлабване на т. нар. дългова спирачка.

Комисия е натоварена с изготвянето на предложения как това би могло да се осъществи, а реформата може да бъде приложена още следващата година, казва представител на правителството.

„Въпреки огромното пространство за нови заеми правителството все още е в затруднено финансово положение“, отбелязва Вероника Грим, член на съвета на икономическите експерти на канцлера.

Всичко това означава, че коалицията на консервативния блок на Мерц и социалдемократите на финансовия министър Ларс Клингбайл се изправя пред трудната задача да убеди избирателите, че са необходими болезнени съкращения на разходите, точно когато задейства фонд в размер на 500 млрд. евро за инвестиции в инфраструктура и удвоява размера на разходите за отбрана.

За да покрие дефицита, правителството разчита на икономическо оживление. Но без по-дълбоки структурни промени в начина, по който функционира икономиката, е малко вероятно да се постигне траен растеж, счита Грим.

Германия ще вложи 162 млрд. евро в отбрана и помощ за Украйна. Графика: Bloomberg LP

Усилията на Доналд Тръмп да ребалансира трансатлантическите търговски отношения са друго голямо препятствие и според Мерц митата от 15%, които ЕС договори в неделя, ще нанесат „значителни щети“ на германската икономика.

Брутният вътрешен продукт (БВП) е намалял с 0,1% през второто тримесечие, а общият растеж за годината се очаква да достигне едва 0,2% през 2025 г., преди да се ускори до 1,1% през 2026 г. и 1,6% през 2027 г., според икономисти, анкетирани от Bloomberg. Това отразява натиска върху световната търговия и по-ниското търсене от страна на Китай, докато по-силното разширяване по-късно се очаква да бъде движено от увеличените инвестиции на правителството и смекчаването на фискалните ограничения.

Но инвеститорите остават оптимистични за перспективите пред Германия, до голяма степен поради плановете на Мерц да увеличи разходите и заемането на средства. Бенчмаркът Dax е близо до рекорден връх, след като постигна ръст от над 30% през последната година.

След лятната ваканция коалицията ще се изправи пред голямо политическо предизвикателство, когато планира да се споразумее за съкращения в социалните разходи като например помощите за безработица. Според Клингбайл, който е вицеканцлер, това ще покаже дали ще успее да задържи властта над собствената си партия. Исторически ниският дял от 65% от гласовете, който спечели, когато беше избран за председател на социалдемократите преди един месец, сочи, че шансовете не са в негова полза.

От негова страна, Мерц ще се изправи пред битка със собствената си партия и с крайнодясната „Алтернатива за Германия“, ако иска да направи по-нататъшни промени в ограниченията за заемане на средства.

Малко след победата си на изборите през февруари той прокара промени за отблокиране на разходи за отбрана и инфраструктура, като използва т. нар. супермнозинство в парламента, който беше в края на мандата си. Но увеличаването на подкрепата за „Алтернатива за Германия“ означава, че той загуби възможността да промени конституцията без да разчита на подкрепата на десницата или на крайнолявата партия „Левица“.

„Реформирането на дълговата спирачка би довело до по-нататъшно отслабване на фискалната дисциплина“, казва Грим. „ХДС трябва да се противопостави категорично на това“, допълва тя.

Въпреки че коалицията, която е на власт от май, бързо изготви бюджети за тази и следващата година, всеки от които надхвърля 500 млрд. евро, тя е изправена пред задаваща се криза от 2027 г. нататък, тъй като ще се бори да поддържа устойчиво равновесие между приходите и разходите в основния си фискален план, според документ, разпространен от правителството.

„Въпреки инфраструктурния фонд и изключването на разходите за отбрана от дълговата спирачка, има значителна нужда от консолидация в основния бюджет“, счита Йенс Зудекум, икономически съветник на Клингбайл. Той оценява дефицита за 2027 г. на 30 млрд. евро и добавя, че макар и ускоряването на растежа от следващата година да помогне за запълване на част от дефицита в приходите, това няма да е достатъчно.

„Необходими са реални съкращения на разходите. Те трябва да дойдат от министерства и да са реалистично постижими“, допълва той.