Бундесбанк: Икономиката на Германия вероятно е стагнирала през второто тримесечие

Германската икономика вероятно не е успяла да се разрасне през второто тримесечие след изненадващо силния растеж в началото на годината. Това сочи доклад на Германската централна банка, цитиран от Bloomberg.

„Най-голямата икономика в Европа вероятно е стагнирала“, предупреждават финансистите в него. В същото време Бундесбанк предупреждава, че американските мита от 30% за вноса от Европейския съюз (ЕС), с които неотдавна заплаши президентът Доналд Тръмп, ще представляват „значителен икономически риск“.

Скорошни данни показаха, че икономиката на Германия може да излезе от годините на стагнация, въпреки че все още е изправена пред предизвикателства, вариращи от търговски налози до геополитическо напрежение.

През първите три месеца на годината тя нарасна с 0,4%, макар че това отчасти се дължеше на опитите на предприятията и износителите да изпреварят очакваните американски мита. Много икономисти прогнозират обрат, вероятно още през второто тримесечие.

Въпреки това S&P Global Market Intelligence заяви миналата седмица, че германските компании са най-оптимистично настроени за икономиката от началото на 2022 г. и за първи път от две години възнамеряват да увеличат инвестициите - благодарение на правителствените планове за увеличаване на разходите за отбрана и инфраструктура.

Бундесбанк посочва, че неотдавнашното подобрение на показателите за нагласите може отчасти да се дължи на надеждите за по-експанзионистична фискална политика.

„Въпреки това стимулирането на икономическите резултати се очаква със закъснение“, се казва в доклада, като се добавя, че „в краткосрочен план германската експортна индустрия е изправена пред допълнителни препятствия от търговската политика на САЩ“.

Политиката на Европейската централна банка

Според Бундесбанк Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да вземе предвид потенциалните загуби, когато решава дали в бъдеще да стимулира търсенето чрез мащабно изкупуване на облигации.

Неотдавнашните загуби - дължащи се на по-високите лихвени плащания по създадената от такива покупки свръхликвидност - са „по-сериозни“ от очакваното, заяви Германската централна банка в доклада си, засягащ и скорошната оценка на стратегията на ЕЦБ за паричната ѝ политика.

Бундесбанк отчете загуба от почти 20 млрд. евро за 2024 г. - първата от 70-те години на миналия век насам - и сигнализира, че може да понесе други, по-малки, през следващите години. Самата ЕЦБ претърпя рекорден недостиг от 8 млрд. евро.

„В бъдеще Евросистемата следва да оценява инструмента за широкомащабни покупки на активи на долната граница на лихвените проценти и от гледна точка на възможните свързани с тях балансови рискове“, казват от паричния орган.

Миналия месец представителите на базираната във Франкфурт финансова институция приключиха почти едногодишния преглед на стратегията на ЕЦБ, целящ да я подготви за по-чести икономически шокове и по-нестабилна инфлация. ЕЦБ запази всички свои инструменти - включително количествените улеснения (QE) - без да посочва при какви обстоятелства следва да бъдат използвани.

Представителите на ЕЦБ се споразумяха да извършат „цялостна оценка на пропорционалността“, преди да пристъпят към използване на неконвенционални инструменти. Те също така заявиха, че винаги когато два алтернативни инструмента могат да доведат до сходни резултати, трябва да се отчитат всички последици за баланса на ЕЦБ - нещо, което подчерта и Бундесбанк.

Тя заяви, че „настоящите и предвидимите в момента загуби не застрашават способността на Евросистемата да поддържа ценова стабилност“. Но сред финансистите има опасения, че това може да се промени.

Позовавайки се на такива липси, членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел заяви преди време, че „може да има удар по доверието, дори ако централните банки не са институции, които се стремят към печалба“.