Икономисти: Вдигането на данъци няма да реши структурните проблеми на бюджета

Бюджетът върви по план, но не по плана на финансовото министерство, а по този на икономистите – още в началото на годината предупредихме, че заложените приходи са нереалистични. Този коментар по Нова ТВ направи Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, след като бюджетният дефицит за седем месеца достигна почти 4,3 млрд. лв.

По думите му приходите не растат с темповете, които правителството е предвидило, разходните политики са съсредоточени основно в социалната сфера, а останалите разходи не могат да се изпълнят.

„Увеличението на данъците няма да реши структурния проблем. Повишаването на ДДС с 2% [процентни пункта - бел. ред.] може да донесе в хазната около 5 млрд. лв. допълнителни приходи, но само разходите на Националния осигурителен институт за последните пет години са скочили с около 15 млрд. лв. Това е временно решение, което ще натовари бизнеса и домакинствата“, категоричен е Кръстев.

Икономистът и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ Васил Караиванов подчерта, че бюджетът е изготвен на база четиригодишна програма, съгласувана с европейските партньори, но реалните процеси водят до силно натрупване на дефицит. „Трябва да стане чудо, за да се удържи рамката от 6,4 млрд. лв. към края на годината“, посочи той.

Според икономиста основният проблем не е самият размер на дефицита, а фактът, че е изграден върху нереалистични приходи и прекомерни разходи. „Когато планът е грешен, изпълнението му води до още по-големи проблеми. В момента плащаме пенсии и заплати в публичния сектор със средства от нов дълг – това е структурен дисбаланс“, предупреди Караиванов.

Михаил Кръстев също смята, че е грешен планът за финансовата политика на държавата при записани разходни политики. За пример той даде социалното министерство, което предлага увеличение на минималната работна заплата при сгрешена формула и това води до негативни последствия.   

Васил Караиванов прогнозира, че промяна може да има само ако не се увеличават разходите в някои сфери – не се вдига МРЗ, пенсиите и заплатите в публичния сектор и те се замразят за година-година и половина минимум. Той очаква, че по този начин "ще се укроти инфлацията". Икономистът напомни, че цената на това редовно стабилно правителство е бюджетът, но сега вече излиза въпросът дали инерцията ще продължи, или ще бъде задържана за изпълнение на бюджетната програма при задържане на разходите.

Михаил Кръстев настоява да се направи структурен анализ и да се прецени как се изпълнява бюджетът и къде да се насочат ресурси и смята, че това например може да е администрацията, която работи по-ефективно за усвояване на еврофондовете. Той напомни, че 75% от българските граждани вземат под средната работна заплата и отбеляза, че трябва да се промени методиката за определянето ѝ, за да няма абсурдни стойности, с които да "помпаме егото и електората“.

Кръстев подчерта, че за втори път БНБ издърпва ликвидност от банковия сектор, за да я праща в бюджета за социални разходи, след авансовото плащане на данък печалба от банките.

Караиванов припомни, че преди 20 години правителството на Жан Виденов вдигна на 22% ДДС. Той смята, че сега е моментът да се водят дебати, за да се изпълни програмата, след като „бюджетът е компромисен, при него има много финансови иновации заради съставяне на правителство и влизане в еврозоната, и след него трябва да се стискат зъби“.