Конфликтът с Иран може да тласне инфлацията в еврозоната над 3%

Европейският съюз предупреждава, че инфлацията може да надхвърли 3% през тази година, ако войната в Близкия изток доведе до това цените на петрола сорт Брент да стигнат около 100 долара за барел, а тези на газа останат високи за дълго време, съобщава Bloomberg.

При такъв сценарий икономическият растеж през 2026 г. също ще бъде засегнат. Той ще бъде с 0,4 пр.п. по-нисък от прогнозирания в края на миналата година темп от 1,4%, е заявил тази седмица пред финансовите министри на блока икономическият еврокомисар Валдис Домбровскис, посочват запознати с въпроса източници.

В допълнение към поскъпването на петрола, сценарият предвижда европейските цени на газа да бъдат около 75 евро за мегаватчас за останалата част от годината. Ефектът означава, че инфлацията ще бъде с 0,7-1 пр.п. над предварително прогнозираните 2,1% за 2026 г.

Значително ускоряване на инфлацията може да принуди Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши основните лихви в отговор, а търговците увеличават залозите си за такава стъпка през тази година. Следващото заседание на ЕЦБ е на 19 март, макар че тогава не се очаква повишение.

Еврокомисарят също така е предупредил, че може да има допълнителни негативни ефекти върху икономиката от въздействието на конфликта върху финансовите пазари, търговията и веригите за доставки, казват източниците.

Цените на газа в Европа се вдигат от началото на войната. В четвъртък горивото се търгува за около 52 евро, след като по-рано тази седмица стойностите се доближиха до 70 евро. Цената на сорта Брент е близо 100 долара за барел.

Домбровскис е заявил пред финансовите министри на ЕС, че показателите напоследък са се подобрявали и перспективите за икономиката са малко по-добри в сравнение с есента, като за тази и следващата година се очаква растеж от около 1,5% и 1,6%, добавят източници, пожелали да останат анонимни, тъй като дискусиите са били конфиденциални.

Тази перспектива обаче сега е замъглена заради войната в Иран, която се разпространи в целия регион. Ракети и дронове удариха енергийни съоръжения в страни като Саудитска Арабия и Катар, което се отрази на производството на втечнен природен газ и петрол. Освен това транзитът на петролни танкери и други стоки през ключовия Ормузки проток почти е спрял.

Европейската комисия не е отговорила веднага на искането за коментар, изпратено от Bloomberg след работно време.

В четвъртък Goldman Sachs заяви, че при „много неблагоприятен“ сценарий – с прекъсване на доставките на енергоресурси през Ормузкия проток за 60 дни и покачване на цената на петрола до 150 долара – инфлацията в еврозоната може да достигне 4,4% в края на 2026 г. Ако това се случи, ЕЦБ може да повиши лихвените проценти три пъти, започвайки от юни, се посочва в бележка.

В изследване, публикувано по-рано тази седмица, Oxford Economics заяви, че ако световните цени на петрола се задържат средно около 140 долара за два месеца, ръстът на потребителските цени в еврозоната може дори да достигне средно 4,3% през 2026 г. – повече от двойно над целта на ЕЦБ от 2%. В същото време това би забавило значително икономическия растеж, се посочва в изследването.

В изявление пред репортери в понеделник Домбровскис заяви, че „въздействието върху европейската икономика ще зависи от продължителността, обхвата и интензивността на конфликта“.

„Постоянните атаки срещу транспортната и енергийната инфраструктура рискуват да изложат световната икономика на стагфлационен шок в по-дългосрочен план“, каза той.

За да смекчи ефектите, Международната агенция по енергетика се съгласи в сряда да освободи 400 млн. барела от аварийните петролни резерви, което е най-голямата подобна стъпка в историята ѝ.

Изабел Шнабел, член на Управителния съвет на ЕЦБ, заяви в сряда, че макар да се очаква инфлацията в еврозоната да бъде в рамките на целта на регулатора от 2% в средносрочен план, новата прогноза през март „поне частично вече ще отразява“ въздействието на войната.