Защо връзките на Китай с Иран не са толкова силни, колкото изглеждат

Китай е най-важният икономически партньор на Иран, като купува около 90% от износа на петрол и осигурява финансова помощ за силно санкционирания режим. Но откакто САЩ и Израел започнаха войната си с Иран преди шест месеца, Пекин не предложи почти никаква видима подкрепа на Техеран освен критики срещу атаките, пише Bloomberg в материал.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт вече заплаши с икономически санкции всяка страна, която прави бизнес с Иран, a Вашингтон продължава с усилията си да изолира още повече Ислямската република и да сложи край на войната. Неговите заплахи поставиха отношенията на Китай с Иран отново на фокус и увеличиха шансовете за нов сблъсък между Вашингтон и Пекин преди срещата на върха между Доналд Тръмп и Си Дзинпин през септември.

Въпреки това излагането на Китай на заплахата от мерките на Бесънт може да е по-ограничено, отколкото изглежда. Отношенията между Китай и Иран са далеч по-несиметрични и по-малко стратегически, отколкото обикновено се предполага. Инвестициите на Пекин в Иран са намалели значително под основните споразумения, военните връзки са ограничени, а по-широката стратегия на Китай за Близкия изток зависи от балансирането на отношенията с регионалните съперници на Иран.

Търговският баланс на Китай (жълта колона) плюс данните за вноса и износа от Иран. Графика: Bloomberg LP

Колко важен е Иран за Китай в дипломатическо отношение?

Връзките с Техеран са важни за Пекин, но далеч по-малко от тези с Русия. Отношенията на Китай с Иран изглеждат основани на прагматизъм, а не на дълбоко стратегическо съгласуване. Членството на Иран в ръководени от Китай групи като БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество подкрепя усилията на Пекин да размие влиянието на САЩ и да засили авторитета си като водещ глас на Глобалния Юг.

Получилата широка гласност роля на Пекин в сближаването между Иран и Саудитска Арабия през 2023 г. повиши дипломатическия авторитет на Китай дори когато някои западни дипломати поставяха под въпрос това колко централно място всъщност играе страната в процеса. Пекин се надява да спечели благоразположението на по-малките държави, разтревожени от готовността на Тръмп да се намеси военно в делата на други страни, без първо да търси международен консенсус.

Но Китай отдавна следва наричания от анализаторите двупосочен подход в Близкия изток, балансирайки връзките си с Иран с отношенията си със САЩ и регионалните им съюзници. Шъ Ганджън, професор по международни отношения в университета „Цинхуа“ в Пекин, заяви, че военната подкрепа за Иран „не е начинът, по който Китай прави нещата в региона“.

Отношенията на Пекин с Москва са на съвсем различно ниво. Русия има централна роля в противопоставянето на Китай срещу господството на САЩ, като е и ключов доставчик на енергоресурси и партньор в многостранни форуми. Тесните лични отношения между китайския лидер Си Дзинпин и руския лидер Владимир Путин засилват тази връзка.

Какви са икономическите отношения на Китай с Иран?

Китай е водещият търговски партньор на Иран, но отношенията са асиметрични. Китай поглъща приблизително една трета от търговията на Иран, докато Ислямската република формира по-малко от 1% от търговията на втората по големина икономика в света, според Центъра за стратегически и международни изследвания.

Иранският суров петрол с отстъпка съставлява приблизително една десета от пристигналия по море петрол в Китай. Това помага на Пекин да диверсифицира енергийните си доставки от страни като Русия и Саудитска Арабия, но в крайна сметка е заменим източник.

Иранският износ на петрол (оранжева колона) и китайският внос на ирански петрол. Графика: Bloomberg LP

Въпреки че водещите сделки сочат друго, китайските инвестиции в Иран са скромни. През 2021 г. китайският външен министър Уан И подписа 25-годишно споразумение за стратегическо сътрудничество по време на посещение в Техеран, което според съобщенията предвижда китайски инвестиции до 400 млрд. долара. На практика оттогава са потвърдени само 2 до 3 млрд. долара – цифра, която бледнее в сравнение с ангажиментите на Китай в Обединените арабски емирства (ОАЕ) или Саудитска Арабия, според Алисия Гарсия Ереро, главен икономист за Азиатско-Тихоокеанския регион в Natixis.

Иранските власти не крият разочарованието си. През 2023 г., две години след подписването на сделката, тогавашният президент на Иран Ебрахим Раиси заяви, преди да замине за Пекин, че е имало „сериозен регрес“ в двустранните отношения и че икономическите връзки са били незадоволителни. Седмици по-рано ирански търговски представител заяви, че Русия е изпреварила Китай като най-голям чуждестранен инвеститор в Иран.

Официалните данни на Китай показват, че преките чуждестранни инвестиции в Иран са възлизали на 4,5 млрд. долара до края на 2024 г. в сравнение с 9,5 млрд. долара в ОАЕ. Системата за проследяване на международните инвестиции на Китай на Американския институт за предприемачество, която следи трансакции на стойност най-малко 100 млн. долара от 2005 г. насам, определя кумулативните китайски инвестиции в Иран на около 4,7 млрд. долара, концентрирани предимно в секторите на енергетиката и металите. В същото време китайските инвестиции в Саудитска Арабия са около 16 млрд. долара в областта на енергетиката, технологиите, металите и развлеченията.

„Китайските компании имат много ограничено присъствие в Иран в сравнение с други страни в региона“, посочва Есфандяр Батмангелидж, главен изпълнителен директор на фондация Bourse & Bazaar, лондонски мозъчен тръст. „Големите китайски фирми избягват Иран заради рискове от вторични санкции“, посочва още.

Иран официално е част от китайската инициатива „Един пояс, един път“. През 2016 г. Китай пусна първия си товарен влак, свързващ Иу в Източен Китай с Техеран през Казахстан и Туркменистан. Услугата беше преустановена по време на пандемията от Covid, преди да бъде възобновена през 2024 г.

Ами военните връзки на Китай с Иран?

Китай официално спря да продава оръжия на Иран през 2005 г., когато Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) обяви, че Техеран не спазва Договора за неразпространение на ядрени оръжия, което накара Съвета за сигурност на ООН, включително Китай, да наложи де факто ембарго върху износа на ядрени продукти за Иран. Преди това Китай доставяше ракети, самолети и артилерия, според Стокхолмския международен институт за изследване на мира.

Продажбата на оръжия за Иран от Китай. След 2025 г. продажбите на практике спират. Графика: Bloomberg LP

Има съобщения за китайски системи за противовъздушна отбрана, достигнали до Иран, както и за доставки на съставки за ракетно гориво, но нито Китай, нито Иран са ги потвърдили публично. Китайското външно министерство също така по-рано отхвърли като „невярна“ отделна версия, че Пекин е готов да въоръжи Иран със свръхзвукови противокорабни ракети.

По-правдоподобно би било снабдяването с „изделия с двойна употреба“, предназначени за гражданска употреба, но които могат да бъдат използвани и за военни цели. През последните осем години над 100 китайски и хонконгски организации са добавени към списъка на САЩ с организации, които помагат на Иран да заобикаля контрола върху износа, според доклад на Комисията за икономически преглед и сигурност между САЩ и Китай.

Но степента на китайска подкрепа отразява едни отношения, които са по-ограничени, отколкото тези с Русия, на която Китай е доставял дронове и други изделия с двойна употреба за войната в Украйна.

Накъде отиват отношенията оттук нататък?

Пекин ограничи подкрепата си за Иран до търговия и дипломация, като не предостави на Техеран гаранции за сигурност, подобни на тези, които САЩ предлагат на някои от своите партньори. Китай също така поддържа продуктивни отношения с регионалните конкуренти на Техеран, включително Саудитска Арабия и ОАЕ, като същевременно запазва инвестиционните си ангажименти в Иран сравнително скромни.

Това балансиране понякога е причинявало напрежение с Техеран. Когато Си Дзинпин посети Саудитска Арабия през 2022 г., той не пътува до Иран, както направи по време на обиколката си в Близкия изток през 2016 г. Няколко ирански законодатели и държавни представители остро разкритикуваха пътуването, след като бе публикувано и съвместно изявление със Саудитска Арабия, в което се споменава за „дестабилизиращите регионални дейности“ на Техеран и „подкрепата за терористични и сектантски групи“.

Властите в Пекин са прагматични и по отношение на защитата на икономическите си интереси със САЩ. Въпреки че не признават налагането на едностранни санкции, държавните китайски предприятия обикновено избягват петрол, включен в черния списък. Най-големите държавни банки на Китай също са спазвали в миналото американските санкции срещу Иран, Северна Корея и дори срещу високопоставени представители в Хонконг, за да избегнат загуба на достъп до клиринговата доларова система.

Въпреки това Китай изглежда е решен да поддържа тесни връзки с Техеран. На 17 август заместник-министърът на външните работи Мяо Дею проведе разговори в Пекин със заместник-министъра на външните работи на Иран Казем Гарибабади, според изявление, публикувано непосредствено преди изказването на Бесънт.

„Иран очаква с нетърпение да задълбочи сътрудничеството с Китай в различни области и да развие двустранните отношения“, бе цитиран Гарибабади в изявлението. „Иран оценява отстояването на справедливостта и честността от страна на Китай и очаква Китай да играе по-голяма роля в поддържането на регионалния мир и стабилност“, се казва още.