ЕС заема по-твърда позиция спрямо търговския дисбаланс с Китай

Европейският съюз (ЕС) заема по-твърда позиция спрямо Китай в навечерието на двудневните преговори в Пекин, с които се цели да се предотврати икономически пагубна търговска война.

Еврокомисарят по търговията Марош Шефчович ще се срещне тази седмица с китайския министър на търговията Уан Вентао, за да обсъдят търговския дефицит, надхвърлящ 1 млрд. долара дневно, пише Bloomberg.

Срещата се провежда в момент, когато ЕС подготвя т.нар. защитни мерки за ограничаване на вноса на китайски хибридни автомобили – ход, който може да се разглежда като ескалация, посочва информационната агенция.

Германия и Франция призоваха тази седмица ЕС да приеме по-силни инструменти, включително механизъм, който би могъл да ограничи достъпа на Китай до огромния единен пазар на блока, с цел защита на европейските сектори, пострадали от рязко нарасналия китайски внос. ЕС обаче се стреми да смекчи действията си, за да избегне ответни мерки от страна на Пекин.

„Това представлява съществена промяна в подхода на Европейската комисия (ЕК) в търговските преговори между ЕС и Китай“, коментира Алисия Гарсия Ереро, старши сътрудник в брюкселския мозъчен тръст Bruegel, която визира евентуалните защитни мерки. „Пекин би реагирал, ако Европа предприеме тази стъпка“, добавя тя.

Слабото вътрешно потребление направи Китай все по-зависим от производството и външното търсене за поддържане на забавящата се икономика. Същевременно господстващото положение на страната при доставките на критично важни редкоземни метали – лост за влияние, използван вече в търговските преговори със САЩ, дава на Пекин силен коз, докато Европа се опитва едновременно да ограничи китайския внос и да си осигури необходимите за заводите ѝ суровини.

Засега Брюксел продължава с плановете си. Комисията подготвя защитни мерки за ограничаване на вноса на китайските хибридни автомобили след резкия скок в продажбите им в Европа, съобщи по-рано Bloomberg. Ограниченията може да включват митническа квота с ограничено времетраене, т.е. мита върху вноса над определен обем.

През август автомобилите китайско производство формираха около една четвърт от продажбите на хибриди в Европа, въпреки че темпът на растеж на вноса на китайски електромобили се забави след налагането на високи мита от страна на ЕС.

Автомобилните индустрии на Европа и Китай са тясно свързани от десетилетия. Компании като Volkswagen AG и Mercedes-Benz Group AG дълго време доминираха на китайския пазар със своите ефективни модели с двигатели с вътрешно горене. Впоследствие бързо развиващи се местни компании, начело с BYD Co. и Geely Automobile Holdings Ltd., поеха водещата роля, като агресивно разшириха дейността си в сферата на електрическите превозни средства.

Този стремеж доведе до значителен излишък на производствени мощности и провокира ценова война в Китай, която заплашваше да ги доведе до фалит. В опит да избегнат това китайските автомобилни производители сега изнасят все по-голям брой превозни средства в чужбина. Тъй като достъпът им до доходоносния пазар на САЩ е ограничен, голяма част от експанзията им е насочена към Европа.

Европейската и китайската автомобилна индустрия са тясно свързани от десетилетия. Компании като Volkswagen AG и Mercedes-Benz Group AG дълго време доминираха на китайския пазар със своите ефективни модели с двигатели с вътрешно горене. Впоследствие бързо развиващи се местни играчи, начело с BYD Co. и Geely Automobile Holdings Ltd., завзеха пазара чрез агресивно навлизане в сегмента на електрическите превозни средства.

Този стремеж доведе до значителен излишък на производствен капацитет и провокира ценова война в Китай, граничеща с пагубни последици. В опит да избегнат това китайските автомобилостроители сега изнасят все по-голям брой превозни средства в чужбина, тъй като са изключени от доходоносния пазар на САЩ, голяма част от експанзията им е насочена към Европа.

Очаква се резултатите от преговорите тази седмица да повлияят на ключова среща на върха в Брюксел следващата седмица, на която лидерите на ЕС ще обмислят дали да предприемат по-решителни мерки срещу скока на китайския износ – както и срещу заплахата, която той представлява за европейската промишленост и милионите работни места в рамките на блока.

Двете най-големи икономики в ЕС вече демонстрираха рядко срещано единство и призоваха по-строги мерки за възстановяване на търговския баланс с Пекин. В съвместен документ, изпратен в понеделник до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Франция и Германия предлагат нови правомощия, които биха могли да ограничат достъпа на Китай или други държави до пазара на ЕС в случай на търговска война.

Този ход предизвика едва прикрито предупреждение от страна на Пекин в разгара на едноседмичен национален празник. Във вторник Министерството на търговията на Китай призова Франция и Германия „да се въздържат от това да подтикват ЕС към използване на протекционистични инструменти“ и „да избягват поемането по погрешен път чрез неподходящи средства, което в крайна сметка ще се обърне срещу самите тях“.

В коментар от сряда Yuyuantantian – акаунт в социалните мрежи, свързан с китайската държавна медийна компания и често използван за сигнализиране на официалната позиция на властите, посочи, че предложението допълнително усложнява ситуацията в началото на преговорите.

„Ако се настоява за неговото прилагане, това не само допълнително ще стесни възможностите за решаване на проблемите чрез диалог, но и ще навреди на вече постигнатите от двете страни резултати в преговорите“, казва се в статията.

Външният министър Уан И ще бъде домакин и на нов кръг от преговори с дипломатическия съветник на френския президент Еманюел Бон по време на посещението му в Китай от 9 до 13 октомври. Китай очаква срещите с Бон, който за последно е посетил Пекин преди година, да спомогне за укрепване на координацията с Франция, заяви говорителката на външното министерство Мао Нин на редовен брифинг в четвъртък.

Гуо не потвърждава, нито отрича информацията на вестник South China Morning Post, че германският президент Франк-Валтер Щайнмайер планира посещение в Китай през следващите седмици.

Когато Шефчович и Уан се срещнаха за последен път през юни в Брюксел, ЕС определи краен срок до октомври за постигане на напредък по търговските разногласия и за постигане на това, което ръководителят на търговската политика на блока нарича „осезаеми резултати“.

Някои европейски представители обаче са песимистично настроени, че предстоящата среща може да разреши основните спорове относно свръхкапацитета, достъпа до пазара и контрола върху износа, въпреки че е възможно двете страни да направят по-малки отстъпки, за да поддържат диалога, твърдят запознати.

„Стимулът за Пекин е да печели време, а не да променя модела си на растеж“, коментира Сари Архо Хаврен, сътрудник в Кралския институт на обединените служби (RUSI), специализиран във външната политика на Китай. „Възпирането зависи от това дали Пекин вярва, че Европа наистина би предприела решителни действия, а досегашните резултати на Европа в това отношение са много слаби“, добавя той.

На инструмента на ЕС срещу икономическата принуда, който би позволил на блока да приложи набор от мерки в отговор на тактики за търговски натиск, му отне около две години да влезе в сила след първоначалното предложение. От създаването си насам този инструмент никога не е бил използван.

Намаляването на напрежението между Китай и САЩ може също така да затрудни действията на ЕС, тъй като Пекин вече не е изправен пред потенциална търговска война на два фронта, отбелязват източниците на агенцията, пожелали анонимност.

Миналия месец китайският президент Си Дзинпин се завърна от пищно държавно посещение във Вашингтон със споразумение за удължаване на търговското примирие между САЩ и Китай до януари.

„Европа трябва да бъде готова да понесе китайските ответни мерки, най-вече по отношение на редкоземните метали“, казва Архо Хаврен. „Без натрупани запаси и алтернативни източници на доставки механизъм за незабавно спиране на търговията („kill switch“) представлява заплаха, която Европа не може да си позволи“, добавя той.