fallback

Светът е изправен пред трудни икономически времена

Централните банки играят на догонване, но не могат да атакуват енергийния шок директно, пише Мартин Уулф за Financial Times

19:05 | 07.09.22 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Централните банки са решени да върнат инфлацията под контрол. Това беше посланието на Джером Пауъл, председател на Федералния резерв на САЩ, и Изабел Шнабел, влиятелен член на борда на Европейската централна банка (ЕЦБ), на симпозиума в Джаксън Хоул, Уайоминг наскоро. И така, защо централните банки бяха толкова настоятелни с това съобщение? Прави ли са? Преди всичко, какво може да означава това за бъдещите политики и икономика, се пита главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

„Намаляването на инфлацията вероятно ще изисква продължителен период на растеж под тренда… Въпреки че по-високите лихвени проценти, по-бавният растеж и по-меките условия на пазара на труда ще намалят инфлацията, те също ще причинят известна болка на домакинствата и бизнеса. Това е неприятната цена за понижаването на инфлацията. Но неуспехът да се възстанови ценовата стабилност би означавал много по-голяма болка", предупреди в Джаксън Хол Пауъл.

Шнабел твърди, че централните банки трябва да действат решително, тъй като инфлационните очакванията рискуват да излязат извън контрол, цените са устойчиво високи и разходите за поставянето им под контрол ще нарастват, колкото по-дълго действието се отлага. Има рискове да се направи твърде много или да се направи твърде малко. И все пак „решимостта“ за действие е по-добър избор от „предпазливостта“.

Не е трудно да се разбере защо централните банкери казват това, което казват. Те имат ясен мандат да контролират инфлацията, който не успяха да изпълнят. Не само общата инфлация, но и основната - изключваща волатилните цени на енергията и храните - е над целевото равнище за продължителен период от време. Разбира се, този нерадостен резултат има много общо с поредица от неочаквани шокове в предлагането, в контекста на следпандемичното изместване в посока потреблението на стоки, ограниченията на енергийните доставки и сега войната в Украйна. Но ножицата има две остриета: търсене и предлагане. Централните банки, по-специално Фед, упорстваха с ултраразхлабените пандемични политики твърде дълго, въпреки че фискалната политика на САЩ също беше твърде експанзивна.

В свой анализ Рикардо Рейс от Лондонското училище по икономика посочва четири причини, поради които това се е случило.

Първо, централните банки многократно тълкуваха шоковете в предлагането като временни прекъсвания, а не като квазипостоянни удари върху потенциалния брутен вътрешен продукт (БВП). Второ, те разчетоха погрешно краткосрочните очаквания, като се фокусираха твърде много върху средната стойност, вместо върху преминаването към по-високи очаквания в горните краища на разпределението. Трето, те бяха склонни да гледат на доверието в себе си като на безкрайно дълбок кладенец, вместо като на плитък, който трябва да бъде пълнен своевременно. Така те пропуснаха да забележат, че разпределението на дългосрочните инфлационни очаквания също се измества срещу тях. И накрая, тяхната вяра в ниския неутрален лихвен процент ги накара да се тревожат твърде много за дефлацията и твърде малко за завръщането на инфлацията. Централен момент е, че това бяха интелектуални грешки. Такава според мен бе и липсата на внимание към монетарните данни.

По същество централните банки играят на догонване, защото се страхуват, че рискуват да загубят доверие. Но ако наистина го загубят, разходите за възстановяването му биха били много по-високи, отколкото ако действат сега. Този страх се подсилва от рисковете за инфлация при заплатите поради комбинацията от висока инфлация на цените и силни пазари на труда. Фактът, че по-скъпата енергия повишава цените на почти всичко, прави този риск по-голям. Това от своя страна може да стартира втори кръг на спирала заплати - цени.

Те са прави да разсъждават по този начин. Преминаването към ера на висока и нестабилна инфлация в стил 70-те години би било бедствие. И все пак наистина съществува риск затрудненията в икономиките, причинени от комбинацията от намаляващи реални доходи и затягащи се финансови условия, да доведат до ненужно дълбоко икономическо забавяне. Една част от проблема е, че калибрирането на паричното затягане е особено трудно днес, тъй като включва повишаване на краткосрочните лихви и същевременно свиване на балансите. По-голям проблем е, че паричните власти не са се сблъсквали с нещо подобно от четири десетилетия.

В САЩ има особено оптимистичен възглед спрямо „безупречната дезинфлация“, прокламиран от Фед. Този дебат се фокусира върху това дали е възможно да се намали натискът върху пазара на труда чрез намаляване на свободните работни места без да се повишава безработицата. Важно изследване на Оливие Бланшар, Алекс Домаш и Лорънс Самърс твърди, че това би било безпрецедентно. Федералният резерв отговори, като каза, че всичко сега е безпрецедентно, така че защо не и това? В отговор авторите настояват, че няма основателна причина да се смята, че нещата са чак толкова безпрецедентни. Помислете за това: как може да се очаква общо парично затягане да удари само фирмите със свободни работни места? Със сигурност ще удари и фирмите, които ще трябва да съкратят работници.

Ако планираното затягане на паричната политика има вероятност да генерира рецесия в САЩ, какво може да се случи в Европа? Отговорът е, че рецесията там вероятно ще бъде дълбока, като се има предвид големия шок от цените на енергията. И тук балансът между въздействието върху търсенето и предлагането е неясен. Ако въздействието на по-високите цени на енергията върху предлагането е по-голям, търсенето също ще трябва да бъде ограничено.

Паричната политика ще играе роля върху това, което ще се случва в Европа. Но сърцевината на настоящата криза е енергийният шок. Централните банки не могат да направят нищо директно срещу такива реални икономически смущения. Те трябва да се придържат към своя мандат за ценова стабилност. Но трябва да се положат и огромни усилия, за да се предпазят най-уязвимите от кризата. Освен това най-уязвимите включват не само хора, но и държави. В еврозоната ще е необходимо високо ниво на фискално сътрудничество. Предварително условие за него е политическото разбиране на необходимостта от солидарност в рамките на държавите и между тях.

Буря се задава към Европа от изток. Тя трябва да бъде смекчена. Как най-добре да стане това ще бъде предмет на бъдещи мои статии.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:10 | 14.09.22 г.
fallback
Още от Политика виж още