fallback

Америка се нуждае от правилна рискова стратегия за отношенията си с Китай

Усилването на напрежението с Пекин без разбиране на пълните икономически последици е чисто безумие

17:50 | 21.09.22 г.
Автор - снимка
Създател

Барабанният ритъм на икономическото разделяне на САЩ и Китай премина в кресчендо миналата седмица, след като президентът Джо Байдън издаде изпълнителна заповед, с която нареди на Комисията по чуждестранни инвестиции да засили контрола над трансграничните сделки в чувствителни области като изкуствения интелект, квантовите изчисления и биотехнологиите, пише глобалният бизнес колумнист и асоцииран редактор на Financial Times Рана Форухар.

Заповедта не посочва изрично Китай, но очевидно е част от нарастващите усилия на Белия дом да изолира своите вериги за доставки и финансови пазари от китайското влияние.

Независимо дали сте съгласни, или не, с този ход или с отделянето като цяло, крайно време е Америка да има много по-пълна стратегия за това как да се справи с реалността. Напрежението между САЩ и Китай се повиши до тревожни нива, особено около въпроса за Тайван.

Миналата седмица Комисията по външни отношения на Сената одобри законопроект, който ще предостави 6,5 млрд. долара пряка военна помощ на Тайван, като част от усилията да се помогне на островната държава - която произвежда 92% от полупроводниците от висок клас в света - да защити своя суверенитет.

Пътят към реалното приемане на законопроекта и прокарването на помощта е неясен, но този ход, заедно с разговорите за нови санкции срещу Китай с цел възпиране на потенциална атака срещу Тайван, натискат горещи геополитически бутони в момент, когато САЩ все още не са разработили подробен план за действие с оглед икономическите последици от такъв конфликт или дори заради продължаващото отделяне на икономиките на САЩ и Китай.

Във Вашингтон се засилват опасенията, че Пекин планира военна инвазия и Америка е застрашена да се замеси в конфликт между Пекин и Тайпе в Тайванския пролив. Но какво ще се случи, ако веригите за доставки и финансовите потоци между САЩ и Китай бъдат прекъснати утре? Какъв е планът за първия ден?

Никой, с когото съм говорила, било то от публичния или от частния сектор, няма ясен и пълен отговор на този въпрос. Подходът на правителството досега попадаше в две категории: отговор „зъб за зъб“ на собствените ходове на Китай, включващ мита и санкции; или широкообхватен, но все още малко неясен подход „отгоре-надолу“ за това как да се възстанови индустриалната база у дома.

Администрацията на Доналд Тръмп залагаше предимно на първото. Тази на Байдън даде ясно да се разбере, че иска да засили фокуса на правителството върху защитата на националната сигурност и изграждането на повече устойчивост и излишък у дома, както и регионално с партньори („френдшоринг“) в стратегически области като полупроводници, зелени батерии, ключови минерали и фармацевтични продукти. Това е важно и необходимо. Но сега както властите, така и фирмите трябва наистина да разберат какво означава това на практика.

Какво би станало, например, ако Китай внезапно спре да доставя ключови лекарствени съставки за САЩ? Има ли пълен списък на това кои са най-важните компоненти, кои компании ги използват, къде алтернативните доставки могат да бъдат локализирани бързо, какъв процент от нуждите на потреблението биха могли да посрещнат и колко бързо (и на каква цена) индустрията в САЩ или съюзническите държави биха могли да произведат нови доставки?

По същия начин, как САЩ (и светът) ще осигурят предлагането на чипове, ако Китай нахлуе в Тайван? Ще има ли военен контраудар? Възможно ли е фабриките за полупроводници в Тайван да бъдат унищожени? Има ли някакви планове за това кои части от публичния и частния сектор ще бъдат приоритизирани в случай на сериозен и незабавен недостиг на полупроводници?

Това са ужасно неудобни въпроси и не е изненада, че малцина искат да ги повдигнат. Но те са точно тези, които трябва да задаваме, особено като се има предвид, че китайският лидер Си Дзинпин - който вероятно ще бъде преизбран за трети мандат на конгреса на комунистическата партия в средата на октомври - даде да се разбере, че националната сигурност, дори повече от китайския икономически растеж, е негов основен приоритет.

Китай би могъл да загуби много, ако търговията и капиталовите потоци бързо се отделят. Но САЩ имат също толкова много да губят, ако не и повече, и са по-малко подготвени за тази възможност.

Пекин вече активно прилага стратегията „Китайска крепост“, за да се самозадоволява с най-важните стоки и технологии.

САЩ казаха, че искат същото. Но една от реалностите на децентрализираната, приватизирана икономика на Америка е, че е трудно да се картографира рискът. Министерството на отбраната може да знае откъде идват всички части за изтребителите F-35, но се съмнявам, че властите разбират цялостната верига на доставки дори в най-важните области, различни от отбраната, като електрически превозни средства или електронни компоненти.

Това не означава, че САЩ трябва да копират подхода на Пекин „отгоре-надолу“ към икономическото развитие - както съм твърдяла в предишни статии, децентрализацията е силна страна за САЩ по отношение на иновациите. Но в свят на отделяне не е добра идея да се повишават залозите в областта на сигурността, без да има солиден план какво ще се случи, ако има война, реална или икономическа.

САЩ трябва да назначат шеф за устойчивостта на ниво Белия дом (непартийна фигура с опит в областта на логистиката или бизнеса) – както твърдях и по-рано – който да поставя правилните въпроси и да гарантира готовността на публичния и частния сектор.

Нуждаем се от много по-добро разбиране на икономическите последици от отделянето, независимо дали то става бавно, или внезапно. Не трябва да бием барабаните на войната, без да разбираме какво могат да ни донесат.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:51 | 21.09.22 г.
fallback
Още от Политика виж още