Очаквано руската Дума одобри анексирането на окупираните украински територии - за ратифицирането на подписаните в Москва договори гласуваха единодушно 450 депутати, съобщава РИА Новости в своя профил в Телеграм.
На 30 септември на официална церемония в Москва руският президент Владимир Путин подписа договорите за присъединяването на частично окупираните украински провинции - Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка, към Русия. На 2 октомври Конституционният съд на Русия потвърди законността на този акт.
Присъединяването се случва след провеждане на референдуми, за които няма данни на каква база се провеждат и повечето страни по света не признават резултатите. Междувременно Украйна отговори с молба за членство в НАТО по спешна процедура, а украинските военни си върнаха контрола над ключов град в Донецка област - Лиман, който отваря път за освобождаване на още превзети от руските военни територии. В страната се коментира и за голям успех на военните в Херсонска област, но Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) все още не са потвърдили тази информация. Украинските военни държат "оперативна тишина" за своите акции, докато не бъдат превзети окупираните територии.
Реакцията на заявката за членство, подписана от украинския президент Володимир Зеленски, в НАТО не е съвсем еднозначна. Генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг лаконично коментира, че вратите на Алианса са отворени за Украйна. Такава беше позицията и преди началото на военната операция от страна на Русия, макар и Западът да беше с ясното съзнание, че това би отнело десетилетия. След седем месеца война страните от НАТО активно подкрепят украинските военни и с оръжие, и с финансова помощ и коментарът за "отворените врати" вече сякаш има друг нюанс, макар и с ясното съзнание, че това ще отнеме време.
Алиансът едва ли ще приеме за държава член, който е в състояние на война, рискувайки да влезе в директен сблъсък с Русия. Нещо повече - само преди няколко месеца организацията одобри присъединяването на Финландия и Швеция, които също решиха да поемат по този път заради руската военна офанзива в Украйна.
В Москва следят "много внимателно за тези решения", коментира говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС. Той посочи още, че причината за "специалната операция", която започна Русия в Украйна, беше именно перспективата за членство на страната в НАТО.
В Русия се появиха и доста остри критики относно загубата на Лиман, включително и от "пехотинеца на Путин", както сам се определя държавният глава на Чечения Рамзан Кадиров. В своя канал в Телеграм той призова за използването на ядрено оръжие срещу Украйна. ТАСС припомня, че според ядрената доктрина на Русия използването на ядрено оръжие е възможно в случай на използване на ядрено оръжие или други видове оръжия за масово поразяване срещу Русия и нейните съюзници, постъпване на достоверна информация за готвена атака с балистични ракети към Русия и нейните съюзници, както и при заплаха срещу съществуването на Русия, дори и с конвенционално оръжие.
Песков призова за сдържане на емоциите в хода на специалната операция, макар и да признава, че Чечения има заслуги за провеждането ѝ.
Към критиките на Кадиров се присъедини и соченият за ръководител на частната военна компания "Вагнер" Евгений Пригожин. И двамата с Кадиров обвиняват за неуспехите ръководителя на операцията в Донецка област Александър Лапин, който е един от близките до Путин генерали.
Интересна ще бъде реакцията на руския президент - дали ръководителите на по своята същност частни военни формирования ще могат да отстранят офицер от руската армия от официална операция на Русия. И до какво ще доведе подобна развръзка. Песков подсказа малко, но без да навлиза в подробности, че още не са ясни границите, в които Русия ще анексира окупираните украински територии.
Междувременно девет държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които са и членове на НАТО - Полша, Чехия, Словакия, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Северна Македония и Черна гора, се обявиха в обща позиция срещу анексирането на окупираните от Русия украински територии и подкрепиха членството на Киев в НАТО. Извън тази декларация в региона останаха единствено България, Унгария, Словения и Гърция.
Лидерите на деветте държави неколкократно посещаваха Киев от началото на войната през февруари, видяха "със собствените си очи ефектите от руската агресия и не можем да стоим безмълвни пред лицето на такова фрапиращо нарушение на международното право от страна на Руската федерация", е записано в преамбюла на документа, публукуван на страницата на полското президентство.
С него лидерите на деветте страни са категорични, че няма да признаят анексирането на части от Украйна, застават зад решението от срещата в Букурещ през 2008 година, когато НАТО призна перспективите за членство на Украйна и призовават за допълнителна военна помощ за Киев.
18:08 | 03.10.22 г.
