Съветът на федерацията (долната камара на руския парламент) единодушно одобри анексирането на четирите окупирани украински области, съобщава ТАСС. Така в състава на Руската федерация като самостоятелни републики влизат самопровъзгласилите се Луганска народна република и Донецка народна република, а като области - Херсонската и Запорожката област.
Анексирането става след провеждането на референдуми, чиито резултати към момента се признават от Русия и Северна Корея. Допитването се проведе в условията на активни военни действия на територията и на четирите украински области и при съмнителни условия, като например как са изработени избирателните списъци. Според публикации тайната на вота често не е спазвана, а част от гласовете са получени "на място" - в домовете на хората, а не в избирателни секции, като преставителите на избирателните комисии са били придружавани от руски военни от съображения за сигурност.
Повечето държави по света не признават резултатите от референдумите и не смятат, че четирите области са вече част от територията на Русия, затова и ще продължат подкрепата за Киев в опитите да си върнат окупираните зони.
Но в Москва вече финализират процеса по присъединяване на тези части. От ТАСС обясняват, че гражданите на четирите присъединени територии ще бъдат признати за руски граждани, а тези, които не желеят да го получат, имат един месец, за да подадат заявление. Получаването на руско гражданство обаче също става чрез подаване на заявление.
Един от най-неясните моменти по отношение на анексирането са териториалните граници. Според публикациите т.нар. ЛНР и ДНР ще бъдат със статут на републики и ще запазят своите имена в състава на Руската федерация в границите си от 2014 г. и с държавен език руски. В същото време руската армия обаче не контролира изцяло Донецка област (едва малко над 50% от територията). Над 99% от територията на Луганска област е под руски контрол, но пък в региона украинските военни извършват контраофанзива.
Херсонската и Запорожката област ще бъдат области в състава на Русия с границите, с които "са съществували в деня на тяхното образуване и присъединяване в Руската федерация". В понеделник (3 октомври) говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не можа да отговори на журналистическо питане относно границите на двете области. Новата формулировка също не звучи много по-ясно.
Очакванията са до 1 юни 2023 г. в тези територии да бъдат създадени органи на федералната изпълнителна власт, а до началото на 2026 г. - на прокуратурата и съдебната система.
Москва обещава още, че ще признава всички издадени документи от Украйна - за гражданско състояние, трудов стаж, социални помощи и здравно осигуряване, както и дипломите за завършено образование.
От 1 януари 2023 г. официалната платежна единица в присъдинените украински провинции ще бъде руската рубла, като гривнята ще остане в обращение до края на тази година. Областите ще трябва да разработят бюджети до 15 декември 2022 г., които да станат част от федералния бюджет на Русия за 2023 г.
Украинските власти проведоха заседание на Съвета за национална сигурност на 30 септември - деня, в който руският президент Владимир Путин подписа договорите за анексиране на украинските територии. По време на заседанието бяха взети решения, отнасящи се до териториалната цялост на страната. Тази сутрин (4 октомври) украинският президент Володимир Зеленски подписа указ, с който тези решения влизат в сила.
Според публикуваните на сайта на украинското президентство текстове Украйна повече няма да преговаря с руския президент Владимир Путин. По отношение на гарантиране на сигурността на Украйна Киев подаде молба за ускорено членство в НАТО, а правителството ще подготви план за "многостепенна система за гарантиране на сигурността", която да се основава на многостранни и двустранни договори с други страни. Целта им ще бъде увеличение на отбранителния потенциал на Украйна до ниво, което да осигури отблъскването на Руската федерация, както и за насърчаване на развитието на военно-промишления комплекс в страната и подготовката на военнослужещи.
13:27 | 04.10.22 г.
