fallback

Едноличните държавни и корпоративни лидери правят света по-лошо място

Първоначалният успех на сегашните такива като цяло се дължеше на уникална комбинация от късмет, личност и момент

10:51 | 21.11.22 г. 4
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

„Покупката на Twitter е ускорител за създаването на X, приложението за всичко“, обясни Илон Мъск на 4 октомври в Twitter. Четири седмици по-късно, след като писателят Стивън Кинг възрази да плаща 20 долара на месец, за да бъде удостоверен профилът му в Twitter, Мъск премина в отстъпление. „Ами какво ще кажете за 8 долара?“, туитна той от своята „щаб квартира“ в централата на компанията в Сан Франциско. Оттогава Twitter постави на пауза платеното удостоверяване.

Понякога Мъск все повече прилича на некръвопролитна версия на Владимир Путин, пише колумнистът на Financial Times Саймън Кюпър. Купуването на Twitter за абсурдните 44 млрд. долара напомни много на „враждебната оферта“ на Путин за „придобиване“ на Украйна, с която автократът щеше да даде урок на жертвата си. Но докато Мъск унищожава собствената си компания, армията на Путин се изтегли от наскоро анексирания Херсон, място, което трябваше да бъде руско „завинаги“.

Днешните две доминиращи организационни форми са практически еднакви: еднолична автократична държава и еднолична автократична компания. И двете имат една и съща уязвимост: спецификата на прехваления единак, пояснява Кюпър. 

Самотните вълци дълго време не бяха на мода. Китай и Русия прекараха десетилетия под колективно ръководство, след като едноличните владетели Мао и Сталин убиха милиони. В бизнеса преди десетилетие нито една от 10-те топ компании по пазарна капитализация в света не бе управлявана от своите основатели.

Но тогава Путин, Си Дзинпин, Facebook на Марк Зукърбърг, Tesla на Мъск и Amazon на Джеф Безос вече се издигаха. Тогава Мохамед бин Салман стана едноличен владетел на Саудитска Арабия и де факто контролираше втората по капитализация компания в света, Saudi Aramco. Неговият последовател Доналд Тръмп се опита да управлява САЩ като семейна фирма за недвижими имоти.

При едноличните държави и едноличните компании има подобни цикли. Отначало, дори ако целта на автократа е самообогатяване, той иска одобрение, така че избягва самосаботажа. Тъй като е необвързан от правила, той изглежда по-гъвкав от колективно управляваните си съперници. С успех той придобива аура. Такъв човек стабилизира Русия / изобрети Facebook / създаде електрически коли. Защото е гений! Какво може да се обърка, ако иска да стане доживотен президент или да придобие акции с 10 пъти повече права на глас в сравнение с останалите?

Но първоначалният успех като цяло се дължеше на уникална комбинация от късмет, личност и момент. Малко хора могат да извадят печеливша карта от ръкава си втори път. Още по-лошо, надменността взема връх. След като се противопостави на мрачните прогнози първия път, автократът ги игнорира втория. „Движи се бързо и разбивай нещата“ беше ранното мото на Зукърбърг, но в крайна сметка то стана такова и на Путин. Освен това автократът се отегчава. След като сте управлявали Русия или Facebook завинаги, всеки ден започва да се усеща идентично. Вероятно затова Безос се измъкна. Той постави Анди Джаси начело на Amazon, изстреля се в космоса и сега наддава за футболен отбор.

Мъск, Зукърбърг и Путин останаха на постовете си, но подобно на Безос потърсиха нови стимули. Докато акционерите или руските тайни полицаи си въобразяваха, че автократът все още е безмилостно отдаден да им осигурява пари, той всъщност се бе придвижил към по-високи цели. Зукърбърг, например, изглежда е решил, че би било наистина страхотно да се изгради „метавселена“ за виртуална реалност, независимо от цената.

Вероятно пандемията ускори тези процеси на личностно развитие. Докато Путин прекара локдауна в изучаване на украинската история, Мъск изглежда го е прекарал в Twitter: средният му брой туитове на ден скочи рязко. Междувременно настъпи изолация. Инвеститорът Крис Сака написа в Туитър наскоро: „Един от най-големите рискове на богатството/властта е вече да нямаш никой около себе си, който да може да ти се опълчи… Свиващият се мироглед, съчетан с интелектуална изолация, води до отделяне от реалността… Наскоро наблюдавах как хората около него стават все по-големи подмазвачи и опортюнисти… да се съгласиш с него е по-лесно и има повече финансови и социални предимства.“ Сака говореше за Мъск, но със същия успех можеше да визира и Путин.

Ужасените бивши поддръжници не могат да спрат автократа. Зукърбърг е свободен да гори парите на акционерите, защото контролира правата на глас в Meta, точно както Путин ефективно контролира Русия, докато Мъск разпусна борда на Twitter. Ако всичко това е страшно, просто изчакайте, докато най-могъщият автократ, Си Дзинпин, се увлече по нещо.

Организациите не трябва да са толкова нефункционални. За алтернативен модел вижте Apple. Нейният основател Стив Джобс вероятно запази репутацията си, защото почина преди високомерието да го обхване. Apple днес не е много иновативна, но се превърна в компанията с най-голяма капитализация в света чрез монетизиране на минали успехи, главно iPhone. Нейното колективно ръководство е нащрек за рисковете. Когато Apple се издъни, както с пеперудената клавиатура през 2015 г., тя в крайна сметка се коригира сама. Един ден настоящият ѝ шеф Тим Кук ще отстъпи мястото си на нов, скучен главен изпълнителен директор. Всъщност Apple се управлява като Германия. „Щастлива е земята, която няма нужда от герои“, пише немският драматург Бертолт Брехт. Това важи и за компаниите, заключава Кюпър. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:51 | 21.11.22 г.
fallback
Още от Политика виж още