Българите предпочитат ЕС за партньор, Русия е на второ място

Европейският съюз е най-предпочитаната сила за партньор сред българите – и в икономическата сфера (42%), и в сферата на сигурността (40%). Това показва глобално проучване на общественото мнение, проведено от „Галъп интернешънъл“ в 64 страни, обхващащо над две трети от световното население.

Стойностите на България са над средните за света, като я подреждат и сред водещите проевропейски страни на Балканите, отчита проучването.

Русия се нарежда на второ място сред предпочитанията на българите за партньорска сила – съответно с 20% за икономиката и 24% за сигурността. Китай получава одобрение от българите като партньор в сферата на икономиката в 11% от отговорите, а САЩ – в 9% от тях. 12% у нас приемат като партньор в сигурността САЩ, а Китай – 3%.

„Галъп“ отчита, че колективният Запад (ЕС и САЩ) остава по-привлекателен в света и като икономически партньор (58% от предпочитанията по света), и като партньор в сигурността (59%). За сравнение, Китай и Русия заедно получават съответно 29% и 26%. Отбелязва се обаче, че това съотношение две към едно е валидно, но без гласа на Китай – където изследователското съдържание е ограничено. Също така, и без някои значими арабски и африкански държави – отново по същата причина. Като се имат предвид тези специфики, най-вероятно действителното деление по света е равно между Запад и Изток, отбелязва се в проучването.

Европейският съюз е най-привлекателният партньор в областта на икономиката (31%), докато САЩ запазват позицията на най-предпочитан съюзник в сигурността (33%). Тези числа обаче са валидни само за изследваната част от света и не включват китайското обществено мнение.

Докато Русия е на последно място сред четирите сили като партньор в сферата на икономиката, тя отбелязва по-добър резултат по въпросите на партньорството в областта на сигурността и се позиционира пред Китай.

За повечето от изследваните общества икономиката и сигурността вървят ръка за ръка и мнозинствата търсят и двете от един и същи блок (ЕС/САЩ или Русия/Китай), но има и малки изключения, които са от съществено значение. Например, докато Китай изглежда най-предпочитаният икономически партньор за мнозинствата в Йемен, Пакистан, Русия, Палестина, Ирак и Етиопия, оказва се, че в нито една от изследваните страни, икономическо партньорство с Русия не може да събере одобрителни мнения в мнозинство.

Що се отнася до предпочитания за партньорство в сигурността, Русия се възприема за най-предпочитан потенциален партньор в дузина страни, докато Китай само в две – Русия и Пакистан.

В други десет страни общественото мнение е разделено между четирите суперсили в предпочитанията си за икономически партньор – Афганистан, Камерун, Гърция, Индонезия, Кот д'Ивоар, Казахстан, Либия, Северна Македония, Перу, Сирия. В областта на сигурността пък, примери за сериозно разделена общественост са Афганистан, Аржентина, Босна и Херцеговина, Гърция, Либия, Северна Македония, Перу, Виетнам, Йемен и ОАЕ. Общественото мнение във Великобритания пък е дълбоко разединено в оценката си за САЩ и ЕС като предпочитани партньори и в двете области – и в икономиката, и в сигурността.  

Според президента на световната Асоциация "Галъп интернешънъл" Кънчо Стойчев големият въпрос не е дали ще има нов многополюсен световен ред, а дали изобщо ще има глобален ред.

Той посочва, че глобализацията се е разпаднала на регионализация, основана на възприемането за общо бъдеще - икономическо, политическо, военно. Тези нови региони обаче все още не са добре дефинирани и установени - такъв е само т.нар. колективен Запад. Истинското предизвикателство е не само как да се осъществи регионализацията мирно, но и как да избегнем по-голяма война, коментира Стойчев.