ЦИК: За 23 април ще организираме изборите без стрес, 26 март е проблемна дата

Изборите за ново Народно събрание могат да бъдат организирани за 23 април "без стрес", а 2 април също е възможна дата. Проблем би било, ако се избере датата 26 март. За това предупреди по Нова ТВ заместник-председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Цветозар Томов.

Той посочи, че за бъдещите парламентарни избори трябва да се осигури хартия за около 10 хил. секции.

"Предоставянето на 30 хиляди хартиени ролки за изборите е доста луксозен вариант. Може да се справим и с по-малко. Ще работим с оглед на датата, която ще определи Румен Радев. Ще направим всичко възможно да има достатъчно резервни ролки“, коментира Томов.

Той обясни, че всяка ролка съдържа около 60 метра, но от значение ще бъде и броят на регистрираните кандидати. „С 60 метра могат да гласуват около 200 души. Ще направим така, че всеки българин, желаещ да гласува машинно, да може да го направи“, увери зам.-председателят на ЦИК.

По думите му в края на април ЦИК може да получи необходимите 30 хил. ролки, но ако поиска по-малко, ще ѝ доставят по-скоро. Според него минимумът е подсигуряването на 10 хил. хартиени ролки, а за предоставянето на 30 хил. са необходими 50 дни, както са уточнили от БНБ.

 „В края на април ще получим всичко, ако искаме 30 хил. ролки. Ако са по-малко, ще е по-скоро“. Предстои да подготвим избори при доста съществени промени в изборните технологии, отбеляза Томов.

Той е на мнение, че предизвикателство при провеждането на изборите е определянето и на многомандатните райони. „Теоретично е възможно да се гласува само на хартия, призна заместник-председателят на ЦИК пред БНР. – Този шанс е малък. ЦИК ще направи всичко, за да няма такъв вариант. Не мога да разбера защо е разпространена тезата, че няма да се отпечатват машинни протоколи. Предстои да се вземе решение. Това би дало по-голяма сигурност.“

Цветозар Томов потвърди, че ЦИК ще направи всичко възможно отчитането на резултатите да бъде достатъчно надеждно при променените правила. Той изрази и лично мнение, че смята за най-притеснително приемането на ръчното броене за официалното отчитане на резултатите, защото смята, че то отваря възможност за злоупотреби.

„Това, което би могло да създаде напрежение, е работата при отчитане на резултатите. Дано не се върнем към лошите практики. Тези избори ще бъдат тест кои промени са сполучливи“, отбеляза Томов.

Зам.-председателят на ЦИК коментира и предвиденото заплащане на членовете на секционните избирателни комисии като „сравнително привлекателно“ да е една четвърт от минималната работна заплата.

Професорът по история на държавата и правото Екатерина Михайлова също коментира по Нова ТВ ще има ли технологично време да се достави хартията за бюлетината за предсрочния вот.

„Неслучайно в немалко страни, а и препоръките на евроинституциите, които се занимават с честното провеждане на избори, посочват, че промени в изборните закони не трябва да се правят в рамките на шест месеца преди провеждането на вота. Това не са случайни срокове. Идеята е да може да се подсигури и технически и да се обезпечи честността на вота“, посочи тя.

По думите ѝ в момента сме в ситуацията, в която Изборният кодекс беше преправен, без да се знае дали това, което се прави, ще може да се реализира.

„Имам сигнали обаче, че все пак по-скоро ще се справят в сроковете, предвидени по Конституция и закон. Сроковете за това кога могат да се проведат избори са на ниво Конституция. Не може някой да решава да се правят по едно или друго време, посочи Михайлова. – В основния закон се казва, че след разпускане на Народното събрание президентът назначава служебно правителство и насрочва нови избори в срок от два месеца. А съответните органи, в случая ЦИК – трябва да осигури провеждането им. Ако не са готови ролките за бюлетините, трябва да се каже как ще протекат изборите в рамките на закона, а не по някакви измислени правила. Да му мислят тези, които са взели решение за двата вида гласуване.“

Според нея трябва да бъдат спазени и двете изисквания по закон – и в срок да се планират изборите, и да се осигурят и двата вида гласуване. "В противен случай изборите могат да бъдат обжалвани. Но не всеки може да направи това, а и обжалването става само пред Конституционния съд", уточни професорът по история на държавата и правото.