fallback

Аргументите за защита на Тайван от Запада са икономически, стратегически и политически

Контролът върху най-модерните полупроводници в света би осигурил на Китай задушаваща хватка върху глобалната икономика

12:34 | 15.04.23 г. 6
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Трябва ли САЩ да защитават Тайван, пита главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Това не е абстрактен дебат, пише той и допълва, че наскоро Пекин симулира бомбени нападения на острова, докато неговият флот го обграждаше (в отговор на посещението на тайванския президент Цай Ингвен в САЩ, където тя се срещна с председателя на Камарата на представителите в Конгреса Кевин Макарти – бел. ред.)

Президентът Джо Байдън обеща четири пъти, че САЩ ще защитят Тайван в случай на нападение от Китай заради постоянната ескалация на китайския военен натиск върху острова, допълва още Ракмън.

За някои в Америка обещанията на Байдън са почти лудост. Дъг Бандоу от аналитичния център Cato Institute се оплаква, че „повечето американски политици са готови да рискуват национално самоубийство, за да защитят Тайван“. Защо изморената от войни Америка трябва да заплашва ядрена сила като Китай, за да защити остров с 24 милиона души, който се намира на около 100 мили от китайския бряг?

Скептицизмът относно защитата на Тайван е още по-изявен в някои части на Европа. Връщайки се от посещение в Китай наскоро, президентът Еманюел Макрон намекна, че Франция няма да си мръдне пръста, за да защити острова. Говорейки за Тайван, той каза пред Politico, че „големият риск“ за Европа е да бъде „впримчена в кризи, които не са наши“.

В действителност малцина очакват европейски военни да се включат пряко в конфликт за Тайван. Но нагласите на европейски политици като Макрон са важни, тъй като те ще повлияят на китайските изчисления за икономическата и дипломатическата цена на евентуална атака.

Ако нямаха причина да се тревожат за съдбата на Тайван, животът на европейците и на американските лидери би бил по-лесен. Но реалността е, че едно анексиране на острова от Китай би имало дълбоки глобални последици, които бързо биха се усетили в Париж, както и навсякъде в САЩ, категоричен е Гидиън Ракмън.

Има три основни причини за застъпването за Тайван. Първата касае бъдещето на политическата свобода в света. Втората е свързана с глобалния баланс на силите. Третата касае световната икономика. Заедно те съставляват непреодолим аргумент Тайван да бъде държан далеч от лапите на Пекин, допълва още анализаторът.

Китайската комунистическа партия твърди, че еднопартийното управление е идеалната система за Китай. САЩ, настоява тя, трябва да спрат да се опитват да насърчават либерални, демократични ценности - които не работят добре на запад и които биха довели до катастрофа за общностна култура като китайската. Но Тайван, процъфтяващо и проспериращо общество, е живото доказателство, че китайската култура е напълно съвместима с демокрацията. Неговото съществуване поддържа жива една алтернативна визия за това как самият Китай може да бъде управляван един ден.

Пекин вече смаза стремежите за демокрация в Хонконг. Ако на Си Дзинпин бъде позволено да направи същото в Тайван, автокрацията ще се утвърди в китайскоговорящия свят. Тъй като Китай е надигащата се суперсила на 21-ви век, това би имало мрачни политически последици за света. Онези, които са цинични по отношение на насърчаването на демокрацията от САЩ, може да се радват още по-малко на защитата на автокрацията от страна на Китай.

Идеята, че континентален Китай един ден ще прегърне политическата свобода, остава далечна перспектива. Но в Индо-тихоокеанският регион като цяло има няколко процъфтяващи демокрации, включително Япония, Южна Корея и Австралия. Всички те зависят до известна степен от гаранциите за сигурност на САЩ, припомня Ракмън.

Ако Китай смаже автономията на Тайван, било то чрез инвазия, или чрез силово включване на острова в нежелан политически съюз, тогава силата на САЩ в региона ще понесе огромен удар. Изправени пред перспективата за нов хегемон в Тихия океан, страните от региона ще отговорят. Повечето биха избрали да се съобразят с Пекин, като променят своята външна и вътрешна политика. Желанието да се избегне конфронтацията с раздразнителния нов хегемон бързо би ограничило свободата на словото и действието в съседите на Китай.

Последствията от китайското господство в Индо-Пасифика също така биха били глобални, тъй като регионът представлява около две трети от население и брутния вътрешен продукт на света. Ако Китай доминираше в региона, той щеше да е напред по пътя да измести САЩ като най-мощната държава в света. Идеята, че Европа няма да бъде засегната от тази промяна в глобалния баланс, е абсурдна. Сега, повече от всякога, Европа зависи от готовността на Америка да противостои на Русия, деспотичният съюзник на Китай.

Някои може да възразят, че абстрактни понятия като „хегемония“ имат малко значение за обикновените хора. Но една характеристика на икономическото развитие на Тайван означава, че контролът върху острова бързо ще има сериозни последици за стандарта на живот по целия свят.

Тайван произвежда над 60 процента от полупроводниците в света и около 90 процента от най-модерните. Джаджите, които поддържат съвременния живот, от телефони до автомобили и индустриални машини, работят с тайвански чипове. Но фабриките, които ги произвеждат, могат да бъдат унищожени от евентуална китайска инвазия.

Ако фабриките за чипове в Тайван оцелеят, но попаднат под китайски контрол, икономическите последици ще бъдат огромни. Контролът върху най-модерните полупроводници в света би осигурил на Пекин задушаваща хватка върху глобалната икономика. Както САЩ вече откриха, възпроизвеждането на полупроводниковата индустрия на Тайван е много по-трудно, отколкото изглежда.

Всички тези съображения - икономически, стратегически, политически - образуват убедителен аргумент за САЩ и техните съюзници да защитят Тайван. Никой с ума си не иска война между Америка и Китай, но сега, както и в миналото, понякога е необходимо да се готвим за война, за да запазим мира.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:08 | 15.04.23 г.
fallback
Още от Политика виж още