Еманюел Макрон се опитва да се позиционира "от правилната страна" на историята

Докато траеше "маршът на справедливостта" на Евгений Пригожин в края на юни, френска фрегата за първи път от дълго време насам навлезе в Балтийско море. Фрегатата "Обержин" акостира на пристанището в Хелзинки на 24 юни, показвайки подкрепа за най-новия член на НАТО, пише в коментар Bloomberg.  Градът е само на 300 километра от Санкт Петербург - родното място на руския президент Владимир Путин.

Този ход вероятно е свързан с "подновения ентусиазъм" на Франция по отношение на НАТО след десетилетия на незаинтересовансто, пише още в анализа на агенцията. Според експертите френският президент Еманюел Макрон промени много своя наратив за "мозъчната смърт" на НАТО след руската инвазия в Украйна, която реално смени фокуса на организацията по отношение на защитата на Европа.

Сега някога силно скептичният Париж работи активно за разширяването на Алианса и ЕС и призовава за по-засилено сътрудничество между двете организации в областта на отбраната.

Причината за това е, че Макрон е разбрал, че трябва да бъде "от правилната страна" на историята, споделя френски дипломат пред Bloomberg. За да го постигне обаче, той има още доста работа.

В годините си начело на Франция Еманюел Макрон предпочиташе да копира поведението на предшествениците му Жак Ширак и Шарл де Гол - с дистанция към доминираната от САЩ НАТО, а в случая с Ширак - и с известни задръжки по отношение на Източна Европа. Днес обаче той говори за "финландизация" на Украйна. Финландия подаде молба за спешно членство в НАТО и стана част от организацията само в рамките на няколко месеца.

Този коментар изненада повечето европейски наблюдатели, до които се допитва Bloomberg. Според тях той ще "нагорещи" ситуацията, а други смятат, че Макрон ще се опита да бъде посредник в мирни преговори, след като не успя да убеди руския президент Владимир Путин да не напада Украйна.

За много анализатори, подкрепяйки основните искания на Източна Европа - по-добра координация в НАТО и пътна карта за членството на Украйна, може да промени сметките и да измести политическия център в Европа. Според представител на Източна Европа с подкрепата си за Украйна Франция, Полша и Прибатийските държави могат да запълнят празнотите, оставени от плахите позиции на германския канцлер Олаф Шолц. Германски дипломат потвърждава, че действително има вариант за промяна на политическата реалност в ЕС, ако Франция се обвърже с Източна Европа, особено сега - в момент на търкания между Германия и Франция.

Отношенията между двете страни винаги ще бъдат основополагащи, но в момента не са изключителни, смята Бенджамин Хадад, депутат от партията на Еманюел Макрон. Нуждаем се от нови партньори, допълва още той.

Франция и Украйна

Еманюел Макрон е сред оптимистите, че Киев ще покрие изискванията на ЕС за начало на преговорите за членство до края на 2023 година. Той обаче все още е категоричен, че за Украйна няма да има специално отношение.

Френската помощ за разбитата от война страна е една от най-ниските като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) в Европа.

Западната помощ за Украйна. Графика: Bloomberg

По данни на украинския Институт за световна икономика "Киел" Франция отделя 0,3% от БВП в помощ на Украйна. Средствата от Германия са 0,5%, а от Полша - 0,9% от БВП.

Франция притежава и уникален коз, който може да помогне на страната в опитите ѝ да се превърне в гарант на сигурността на ЕС - тя остана единствената ядрена сила в общността, след напускането на Великобритания.