Макрон пробва да изглади отношенията с Източна Европа

Миналата седмица френският президент Еманюел Макрон приложи нова тактика, за да се опита да поправи ерозиралите отношения на Франция с източния фланг на Европа – наречете я „стратегическо смирение“, пише шефката на парижкото бюро на Financial Times Лейла Абауд.

В реч на конференция по сигурността в Братислава Макрон почти се извини, че не е взел предвид предупрежденията, отправени от Варшава до Талин за рисковете, породени от войнствената Русия на Владимир Путин, обещавайки, че тези страни могат да „разчитат“ на Франция в бъдеще.

„Някои казваха, че сте пропуснали възможността да замълчите. Мисля, че загубихме и възможността да ви чуем“, каза Макрон. „Това време свърши.“

Внимателно подготвената реплика беше алюзия към скандална забележка, направена през 2003 г. от тогавашния френски президент Жак Ширак, който упрекна източноевропейските държави, които застанаха на страната на САЩ и Обединеното кралство при инвазията в Ирак, че са имали дързостта да изразят своите възгледи.

Сравнявайки високомерната забележка на Ширак, която шокира мнозина в Източна Европа по онова време, с очевидното смирение на Макрон, Елисейският дворец се надяваше да сигнализира, че Франция иска да работи със страните в региона, за да се справи с предизвикателствата, поставени от войната в Украйна.

Речта, която също включи обещания за подкрепа на Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, и познати призиви към Европа да инвестира в своята „стратегическа автономия“ в областта на отбраната, беше посрещната с аплодисменти от официални лица и анализатори в залата. Макрон дори призна, че в миналото Франция е била възприемана като „арогантна, отчуждена и незаинтересована“ в периферията на Европа.

Но дори съюзниците на Макрон признават, че ще са необходими повече от думи, за да се преодолее дълбокото недоверие, което се е вкоренило между Франция и нейните източни съседи. Не е само това, че френският президент участва в безплодни преговори с Путин преди инвазията. Някои не са забравили репликата му, че НАТО е в „мозъчна смърт“ през 2019 г. и остават предпазливи относно честите призиви на Париж Европа да разчита по-малко на САЩ за своята сигурност.

По-скоро, Макрон подразни с поредица от интервюта, като например твърдеше, че Русия ще се нуждае от „гаранции за сигурност“, за да сложи край на войната – изпускайки факта, че Украйна се нуждае от тях още повече – или че Русия „не трябва да бъде унижавана“ при евентуален мирен процес.

Неотдавнашното му предупреждение, че Европа не трябва да „бъде последовател“ на Америка на фона на нарастващото напрежение с Китай относно Тайван, провокира гняв в Източна Европа, където то беше възприето като кухо, като се има предвид водещата роля, която САЩ играят в подкрепата за Украйна.

В Братислава мисията на Макрон беше не само да изясни позицията на Франция, но и да се подготви за следващите няколко месеца, в които Европа ще се изправи пред трудни решения относно следващата фаза на войната в Украйна и свързаните с нея въпроси за разширяването на ЕС и бъдещето на НАТО.

Речта звучеше като мини пътна карта за френската дипломация през следващите месеци. Сякаш Макрон осъзна, че дразненето на половината континент може да не пасва добре на стремежа му да ръководи Европа.

Така че той изясни, че европейската отбрана е „стълб“ на НАТО, а не негов заместител. САЩ заслужават благодарност за подкрепата си за Украйна, добави той. Разширяването на ЕС трябва да се извърши „колкото се може по-бързо“, а бъдещите гаранции за сигурността на Украйна трябва да бъдат „надеждни и силни“.

Макрон дори изрази подкрепа за това Украйна да получи „път“ за присъединяване към НАТО на ключова среща за бъдещето на алианса през юли. Въпреки че не посочи пълноправно членство, това беше промяна в тона.

Един френски представител каза, че появата на Макрон на конференцията Globsec е била нещо повече от изглаждане на отношенията или „самоцелен разговор с Източна и Централна Европа“. Тя всъщност целеше да „изгради път и да изложи споделена визия за бъдещето на Европа“.

На Макрон никога не му липсват големи визии. Това често предизвиква гняв в Брюксел, Берлин и Вашингтон, но също така може да разпали дебат, който да помогне на Европа да еволюира.

Един източноевропейски министър, който в миналото е бил критичен към Макрон, приветства неговия завой. „На Макрон му е нужна само една добра реч и ще бъде най-обичаният човек в Източна Европа“, каза министърът.

Подобен оптимизъм изглежда малко преждевременен. Шахин Вале, бивш съветник на Макрон, който сега работи в Германския съвет за външни отношения, казва, че много ще зависи от действията по разширяването на ЕС и следващата фаза на подкрепа за Украйна. „Президентът знаеше, че му е необходима пиар офанзива“, каза Вале. „Но сега той ще трябва да докаже думите си.“