Китайската дилема на Германия придобива нова неотложност

Привличаща вниманието фраза в най-новата национална стратегия на Обединеното кралство – тромаво наречена „Интегриран преглед - Обновяване 2023 г.“ – отбелязва, че западните съюзници все повече се съгласяват, че „просперитетът и сигурността на евроатлантическия и индо-тихоокеанския региони са неразривно свързани“. „Всичко навсякъде наведнъж“ (по името на получилия Оскар американски филм – бел. прев.) би било също толкова точно описание на сегашните геополитически настроения. И ето защо Германия, докато се опитва да помогне на Украйна да се защити срещу руския агресор, в момента се стреми да намали зависимостта си от притеснително напористия Китай, пише за Financial Times Констанце Щелценмюлер, ръководител на Центъра за САЩ и Европа в базирания във Вашингтон аналитичен център Brookings Institution.

Нейната най-неотложна грижа: нарастващото напрежение около Тайван на фона на зачестилото говорене за война между САЩ и Китай. Министърът на външните работи на Германия Аналена Бербок, току-що завърнала се от посещение в Пекин, каза, че военен конфликт за острова би бил „ужасен сценарий“.

Така е. Rhodium Group, компания за икономически и политически изследвания, наскоро изчисли, че глобалните икономически сътресения, причинени от евентуалната блокада на Тайван, могат да изложат на риск „икономическа дейност за много над 2 трилиона долара, дори преди да се отчете въздействието на потенциални международни санкции или военен отговор”. За Германия, една от най-глобализираните икономики в света, ефектът би бил подобен на удар от метеорит.

На следващо в списъка с тревоги е двойната игра на Пекин в Украйна. В дълго отлаган телефонен разговор с президента на Украйна Володимир Зеленски, неговият китайски колега Си Дзинпин изрази своя ангажимент за суверенитета и териториалната ѝ цялост и предупреди, че няма да одобри ядрена война (внимавай, другарю Владимир). Пекин има голям интерес да се утвърди като миротворец и още повече като възстановител на Украйна - особено ако това става за сметка на западните поддръжници на Киев.

В същото време Китай задълбочи своето икономическо влияние над Русия и дискретно подкрепи позициите на Кремъл. Си се остави да бъде почитан в продължение на три дни по време на държавно посещение в Москва през март.

Има ги и ежедневните главоболия от нарастващата китайска намеса в Европа: нравоучения и заплахи от китайски дипломати, нечестни търговски практики, шпионаж, дезинформация - и напоследък „тайни полицейски участъци“, които следят китайските емигранти.

Ето един характерен германски знак за истинска тревога: буря от китайски документи. Първата по рода си стратегия за национална сигурност на страната, обещана от светофарната коалиция при встъпването ѝ във властта през декември 2021 г., продължава да кръжи над масата на кабинета; има достоверни слухове за приемането й в края на май. Проектостратегиите за Китай обаче изтекоха както от външното министерство, така и от икономическото. Три основни партии (CDU, SPD и либералите) публикуваха свои собствени документи; Зелените не са го направили, но те ръководят външното и икономическото министерства и така или иначе са в щастливата позиция да могат да прошепнат „ние ви казвахме“. И четирите партии се обединяват около значително втвърдено отношение към китайския държавен капитализъм и стремежите на Пекин за глобално господство.

И все пак китайската дилема на Германия остава много реална. Китай е нейният най-важен търговски партньор, преди САЩ. Берлин успя, с огромни усилия, да се отбие от руските изкопаеми горива през 2022 г. Пълното отделяне от Китай обаче би се равнявало на икономически катаклизъм за Германия и всъщност за останалата част от Европа.

Но никой не защитава това, противно на шумните оплаквания от някои сектори на индустрията и китайското лоби. Властва мотото за „намаляване на риска“ (понижаване на зависимостта, особено в критични сектори на икономиката като технологии и редки земни елементи) и възпиране или защита срещу вредни китайски действия. Тази по-остра позиция кара Берлин да преразгледа, наред с други неща, скорошните планове за продажба на миноритарен дял в оператора на хамбургското пристанище на китайския държавен конгломерат Cosco (една от най-големите корабни компании в света – бел. прев.) и ролята на телекомуникационното оборудване от китайските доставчици Huawei и ZTE в немските мрежи.

Нужно е повече - особено като се имат предвид предстоящите германско-китайски консултации в Берлин през юни и обсъжданията на европейската стратегия за Китай на срещата на лидерите на ЕС малко след това. Трансатлантическият съюз, ЕС и държавите-членки, толкова ефективни в единното противопоставяне на Русия, представляваха тъжна картина на разединение по отношение на Китай. Но проектът сега бе предоставен в забележително твърда реч от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Що се отнася до китайското лоби в Германия, което според информациите включва двама бивши министри, то (за разлика от руския си еквивалент) никога не е било подробно обозначено. Може би е време за това.