Промяната в Германия е налице, но все още е недостатъчна

С наближаването на първата годишнина от руската инвазия в Украйна на 24 февруари и докато световните лидери се подготвят за тридневната конференция по сигурността в Мюнхен (18-20 февруари – бел. прев.), всички погледи ще бъдат насочени към германския домакин, канцлера Олаф Шолц.

Три дни след руската атака в епохална реч той обяви т. нар. Zeitenwende (историческа повратна точка), а думата навлезе в глобалния език. Но наистина ли промяната се случи, се пита на страниците на Financial Times Констанце Щелценмюлер, ръководител на Центъра за САЩ и Европа в Brookings Institution.

Отговорът е, че е сложно. Zeitenwende е за германската сигурност и отбрана това, което котката на Шрьодингер е за квантовата механика: нея едновременно я има и я няма.

Коалицията на Шолц от социалдемократи (SPD), Зелени и либерални свободни демократи (FDP) пое властта през декември 2021 г. с програма, която обещаваше спешно необходими трансформации след 16 години на постепенна промяна при Ангела Меркел, християндемократическата предшественичка на Шолц.

Но амбициозният дневен ред беше фокусиран върху социалната справедливост и оцеляването на планетата, а не върху геополитиката. Войната на Русия срещу Украйна – която Берлин веднага възприе като атака не само срещу една суверенна нация, но и срещу европейския ред, международното право и цялата основа на сигурността на Германия – обърна това с главата надолу.

И трите партии трябваше да захвърлят някои от най-твърдите си убеждения в процеса. Социалдемократът Шолц заслужава признание за трайното преформулиране на германския националния разговор в посока стратегия (с известна помощ от Владимир Путин). Ларс Клингбейл, шефът на неговата партия, накара SDP да признае недостатъците на политиката си спрямо Русия в скорошен политически документ.

Берлин спря руския газопровод „Северен поток 2“ два дни преди инвазията. Малко след нея Германия отмени законовата забрана за изпращане на оръжия във военни зони. Страната сега е третият по големина доставчик на оръжия за Украйна, оценени на 2,3 млрд. евро.

Противопоставянето на Кремъл дойде по-естествено за отстояващите правата на човека Зелени, оглавявани от външния министър Аналена Бербок и министъра на икономиката Роберт Хабек. Скъсването с руските изкопаеми горива беше добре дошла стъпка към прехода към възобновяеми енергийни източници, завършен удивително за по-малко от година. И все пак това дойде на висока цена за техните принципи: връщане, макар и временно, към въгледобива и ядрената енергия и просешки пътувания до Катар и Саудитска Арабия за втечнен природен газ (LNG).

Вярващата в свободния пазар и мразеща дълговете FDP, която получи могъщото финансово министерство за своя лидер Кристиан Линднер, се оказа, че подписва огромни сметки за извънредни разходи: специален инвестиционен фонд от 100 млрд. евро за въоръжените сили и компенсационен пакет от 200 млрд. евро, за да се смекчи въздействието от спирането на руската енергия върху промишлеността и потребителите. Тежкото състояние на въоръжените сили и отбранителната индустрия на Европа, и особено на Германия, може да изисква още повече държавен интервенционизъм - или, както се изрази френският президент Еманюел Макрон, "военновременна икономика".

Германия приютява повече от 1 милион украински бежанци. Общественото мнение продължава да подкрепя помощта за Украйна въпреки високите цени на газа и инфлацията. С други думи промените са реални.

Но правителството на Шолц е далеч от посрещането на предизвикателствата на момента и още по-малко от подготвянето на Германия за бъдеще на постоянни сътресения. Въпреки ясните предупреждения за подновяване на руската офанзива на бойното поле, Берлин отказваше да даде на Украйна германски танкове Leopard, докато администрацията на Байдън не се съгласи да предостави някои от собствените си Abrams – малодушна интерпретация на солидарността на НАТО, която не помогна на репутацията на Шолц пред Вашингтон. Индустриалните субсидии на Берлин и трескавото купуване на втечнен природен газ вдигнаха цените, ядосвайки съюзници и съседи.

Тържественото обещание на Шолц, че Германия най-накрая ще изпълни ангажимента си към НАТО за разходи за отбрана в размер на 2 процента от БВП, остава неизпълнено. Борис Писториус, енергичният му нов министър на отбраната, предупреди, че неговият бюджет от 50 млрд. евро ще се нуждае от допълнителни 10 млрд. годишно, за да вдигне военните разходи от сегашните 1,44% от БВП и да адресира отчаяно закъснялата реформа на въоръжените сили. Работата по първата стратегия за национална сигурност на Германия спря поради конфликт между канцлерството и външното министерство, което предизвика злорадство в Кремъл и безпокойство сред съюзниците.

Какво тогава е необходимо сега? Воля да се поставят на изпитание всички политики, институции и процеси за сигурност на Германия. Усещане за неотложност, съответстващо на размера на предизвикателството. Разбиране, че Украйна трябва да спечели тази война, че сигурността на Европа зависи от това и че Германия е централна за тази цел. Това би бил истински Zeitenwende.