Стратегията на Германия за Китай отразява как се е променил светът

Две от водещите европейски икономики, Германия и Обединеното кралство, наскоро сигнализираха за значително по-хладна позиция спрямо Китай, пише Financial Times в редакционен коментар. Заедно те показват въздействието на нарастващия авторитаризъм на Китай, увредените му отношения със САЩ, заплахите спрямо Тайван и опасенията на Европа относно близките връзки на Пекин с Москва.

Първата изобщо стратегия на Германия към Китай отразява как се е променил светът. Китай е най-големият ѝ търговски партньор и ключов пазар за нейните индустриални гиганти. Но Берлин отбеляза, че е решил да „намали риска“ във връзките си с Пекин, пренебрегвайки предупреждението на китайския външен министър Цин Ган, че намаляването на риска може да означава „лишаване от възможности, отказ от сътрудничество, дестабилизиране и осуетяване на развитието“.

В същото време във Великобритания остър парламентарен доклад установи, че отговорът на Лондон на „все по-усъвършенстваните“ шпионски операции на Китай е „напълно неадекватен“. В него се добавя, че Обединеното кралство странно не успява да разгърне „цялостен правителствен подход“ към проблема с Китай.

Възприемането на всеобхватна политика от Берлин показва значението, което сега той отдава на диверсификацията на своите веригите за доставки и експортни пазари, като така намалява излагането си на външни шокове. Неговата стратегия има за цел да идентифицира уязвимостите, да накара германските компании да осъзнаят по-добре рисковете от правене на бизнес в Китай и да изясни, че Берлин няма да ги спаси, ако изпаднат в беда. Документът от 64 страници си заслужава да бъде прочетен в столиците на ЕС. Той също така може да посочи пътя напред за Обединеното кралство.

Както Обединеното кралство, така и Германия желаят да запазят достъпа си до китайския пазар, който включва около 550 милиона потребители от средната класа. Тяхната цел трябва да бъде да установят това, което администрацията на Байдън нарече „малък двор, но с висока ограда“ - строги ограничения върху инвестициите и търговията при малък брой технологии, свързани с националната сигурност, но позволяване на други форми на търговия. На практика ще има значителна сива зона, тъй като много технологии са с двойна употреба. Но както американският финансов министър Джанет Йелън каза неотдавна на китайския премиер Ли Цян, макар че понякога САЩ ще трябва да предприемат целенасочени действия за защита на националната си сигурност, това не трябва да „влошава ненужно нашите двустранни икономически и финансови отношения“.

Германия се опасява да не стане прекалено зависима както от китайската верига за доставки на индустриални компоненти, така и от самия китайски пазар. Притесненията на Обединеното кралство са по-скоро свързани с шпионажа. Страната започна систематично да проверява входящите китайски сделки съгласно Закона за националната сигурност и инвестициите от 2021 г. Миналата година Великобритания използва закона, за да „идентифицира“ осем транзакции, включващи свързани с Китай инвестиции в британски компании – премахвайки поне някои предполагаеми заплахи за сигурността.

И все пак, подобно на Германия, Обединеното кралство трябва да бъде по-ясно относно параметрите, които трябва да управляват бъдещите му връзки с Китай, описвайки в кои чувствителни технологични области търговията трябва да бъде забранена или подложена на регулаторен преглед. Това се отнася главно за китайските придобивания на британски компании и китайските корпорации, инвестиращи в области от критичната инфраструктура в страната. Но трябва да обхваща и компании от Обединеното кралство, които прехвърлят технологии на свои китайски партньори.

Напрежението в областта на сигурността между Китай и Европа се задълбочи значително, откакто китайският лидер Си Дзинпин вля подозрение спрямо водения от САЩ Запад в мирогледа на Пекин. Може да не е възможно да се изолират всеки сектор и всяка индустрия в Европа от китайски попълзновения в областта на сигурността. Германия и Обединеното кралство трябва да намерят баланс между защитата на жизненоважни сектори и инфраструктура и поддържането на търговските отношения.