Намаляването на риска в търговията с Китай е рисково

Конкурсът за дума на годината вече приключи. В геополитическата категория победителят е de-risking (намаляване на риска – бел. прев.), пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Този термин стана нарицателен за по-малко от два месеца. Той беше в центъра на реч за Китай, изнесена в края на март от Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейската комисия. След това администрацията на Байдън прегърна термина. Наскоро той беше възприет и от на Г-7, на срещата на групата в Япония.

Една от причините, поради които западните лидери използват „намаляването на риска“ с такава готовност е, че ги измъква от реторичния капан. Предишните разговори за „отделяне“ на западните икономики от Китай често бяха критикувани като невъзможни и крайни. Намаляването на риска звучи по-разумно и целенасочено. На западния бизнес се казва, че все още може да търгува с Китай - просто са необходими някои предпазни мерки.

Видът рискове, от които се тревожат САЩ и ЕС, могат да бъдат поставени в две големи категории: неща, които Западът получава от Китай; и неща, които Китай получава от Запада.

В категорията „неща, които получават от нас“ модерните технологии с потенциална военна употреба оглавяват списъка. Ограниченията върху износа на полупроводници, обявени от САЩ - и наскоро от Япония - също попадат в тази категория.

Докато страните от Г-7 ограничават достъпа на Пекин до критични технологии, те също се опитват да се освободят от това, което смятат за опасна зависимост от Китай. Редките земни и критичните минерали, които са от ключово значение за батериите и зеления преход, са начело в списъка. Както Фон дер Лайен отбеляза в речта си, ЕС внася 97 процента от своя литий - ключов за производството на батерии - от Китай.

Друга зависимост, която Западът се стреми да намали, е че над 90 процента от вноса му на модерни полупроводници идва от Тайван, островът, който е уязвим на инвазия от Китай. Законът за чиповете на САЩ от 2022 г. предостави 52 милиарда долара финансиране за стимулиране на производството на чипове в Америка.

Теорията зад намаляването на риска е сравнително ясна, но практиката е много по-тъмна.

Вече се очертават три големи трудности. Първо, сблъсъкът между интересите на компаниите и държавите. Второ, трудността и разходите за намаляване на зависимостите от Китай. Трето, продължаваща неяснота относно естеството на риска. За политическата принуда от страна на Китай ли сме загрижени или се тревожим наистина за война?

В нормални времена подкрепата на местни компании, които искат да изнасят, е ключова цел на западните правителства. Но това вече не винаги е така в света на намаляването на риска.

Наскоро Дженсън Хуан, главен изпълнителен директор на Nvidia, базираната в Калифорния компания за полупроводници, предупреди за „огромни щети“ за американските фирми, ако бъдат възпрепятствани да продават модерни чипове на Китай. Но правителствените служители са неумолими. Те посочват, че чиповете на Nvidia са от решаващо значение за развитието на изкуствения интелект.

Те също така казват, че Китай може лесно да използва усъвършенстван изкуствен интелект за всякакви престъпни цели, от производството на биологични оръжия (очевидно особен интерес за Китай) до политическа манипулация чрез „силно фалшиви“ новини. По-нататъшното затягане на ограниченията върху изходящите инвестиции към Китай, както от ЕС, така и от САЩ, ще означава, че повече западни компании в бъдеще ще изпитат контрол в стил Nvidia.

Но ограничаването на износа и критичните технологии очевидно е игра за двама. Така че Западът също спешно се опитва да намали зависимостта си от Китай в ключови области.

Мненията колко лесно ще бъде това се различават. Холандският министър на търговията Лиесе Шрайнемахер предупреди наскоро, че зеленият преход на Европа ще бъде невъзможен без Китай, който е най-големият световен производител на слънчеви панели, батерии и важните минерали, които се използват в тях. Един служител на западно разузнаване твърди: „Отне 30 години, за да изградим зависимост от Китай при критичните минерали и редките земни елементи, и ще отнеме същото време, за да я премахнем.“

Но Джейсън Матени, президент на Rand Corporation (американски аналитичен център – бел. прев.), който работеше в областта на технологиите и националната сигурност при Джо Байдън, е по-оптимистично настроен. Той посочва, че „редките земни елементи всъщност не са толкова редки“. Истинската хватка на Китай е върху преработката на важни минерали, което често е много мръсен бизнес. Но някои страни с относително ниска гъстота на населението, като Австралия, изглежда са готови да я поемат.

Оформящият се западен подход за намаляване на риска се основава на три широки стълба: намаляване на зависимостите от Китай, ограничаване на износа на технологии, но и продължаване насърчаването на западните компании да търгуват с огромния китайски пазар. Това е горе-долу последователна политика, доколкото рискът, който тя елиминира, е политическата принуда. Но тази стратегия започва да се разпада, ако рискът е истинска война между САЩ и Китай, може би за Тайван. Стряскащо е, че някои американски представители сега определят шанса за военен конфликт на поне 50 процента.

Ако това се случи, тогава западните компании ще бъдат подложени на незабавен натиск да се изтеглят от Китай. За фирма като Apple, чиито продукти се произвеждат главно в Южен Китай, или Volkswagen, която прави поне половината от печалбите си в Китай, това може да означава корпоративна смърт. От друга страна, както казва един западен служител по сигурността: „Ако има война с Китай, въздействието върху световния автомобилен пазар ще бъде най-малкият ни проблем.“