fallback

Следващите големи рискове: Влошаващото се неравенство за Дейвид Рубенстийн

На запад неравенството ще е съсредоточено между по-възрастните и по-младите, смята милиардерът

08:10 | 01.08.23 г.
Автор - снимка
Създател

Инвестирането включва управление на рискове и през изминалата година не липсваха предупредителни сигнали.

От страховете от рецесия през продължаващата война в Украйна до геополитическото напрежение навсякъде по света – инвеститорите трябваше да преминат през несигурни води в търсене на възвръщаемост. А следващото десетилетие изглежда обещава да бъде поне също толкова рисково.

Bloomberg обобщава мненията на трима известни инвеститори, управляващи средства в продължение на десетилетия, за следващия голям риск, който се задава през идните 5-10 години: Боаз Уайнстийн, съосновател на хедж фонда Saba Capital Management; Дейвид Рубенстийн, милиардерът съосновател на Carlyle Group; и Ида Лиу, глобален ръководител за частно банкиране на Citigroup.

Investor.bg представя техните прогнози в три отделни материала. В този е ред на Дейвид Рубенстийн. Мнението на Боаз Уайнстийн може да прочетете тук.

Най-голямото притеснение е сблъсъкът между тези, които имат, и тези, които нямат. На запад това ще е между по-възрастните и по-младите. Хората живеят по-дълго, но помощите при пенсиониране няма да наваксват темпа на очакванията или нуждите им. И по-младите ще кажат: „Не искаме да работим толкова усилено само за да имате по-добри пенсии“.

Ще има социално осигуряване, в САЩ например, което няма да е достатъчно добре финансирано. Ще има други осигурителни програми, които няма да са адекватно финансирани. И резултатът от това ще е сблъсък между възрастовите групи: тези, които имат, които работят усилено и искат да изкарват повече пари за себе си, и тези, които нямат, които искат да получават повече пари за пенсиониране.

На развиващите се пазари страните, „които нямат“, на практика ще кажат: „Е, искаме част от богатствата на света, искаме повече влияние в света. Искаме да контролираме някои от структурите като ООН и Световната банка“. Ще видите хората, които имаха власт през последните 50-70 години, да влизат в сблъсък с хората, които не са я имали и сега я искат.

Хората, които нямат богатства, все повече увеличават експозицията си към тях чрез социалните мрежи и други канали. Сега виждат какво е възможно, как живеят другите. И все по-често ще виждате по-голямо неравенство в доходите, отколкото е имало преди. А това не е нещо добро за света.

В САЩ неравенството в доходите е нараснало през последните 10, 20, 30 години – обратното на това, което трябва да имаме като общество. И наблюдаваме същото и в други страни по света. Социалната мобилност се превръща в проблем. В САЩ мнозина вече не вярват в американската мечта, не вярват, че могат да се изправят, защото има толкова много социални фактори срещу тях. Това ще създаде нарастващо неравенство в приходите.

Когато напуснах Белия дом по времето на президента Джими Картър, казва Рубенстийн, задлъжнялостта на САЩ бе по-малко от 1 трлн. долара. сега е приблизително 32 трлн. долара. Няма измъкване освен по същество да „раздуеш“ пътя си навън. Няма да свием разходите на правителството, няма да увеличим чак толкова данъците, няма да се обърнем към МВФ за спасителна програма и няма да изпаднем в дефолт. Единствената ни алтернатива е инфлацията. Това не е добро решение за хората на най-ниските приходни нива, тъй като те се справят по-зле с инфлацията, отколкото по-богатите.

Няма много обществена подкрепа по въпроса. Всеки признава, че има проблем, но какво правят хората по въпроса? Политиците признават, че има проблем, представителите на правителствата по света го признават, но не смятам, че са способни да направят много по въпроса, допълва Рубенстийн.

Политиката на практика е битка между тези, които имат, и тези, които нямат – и винаги е била. Причината Конгресът на САЩ да функционира зле по някакъв начин, да не може да свърши нищо, е защото има хора, които представляват тези, които имат, и тези, които нямат. И това вероятно ще продължи известно време. Целият феномен около Доналд Тръмп до известна степен е отражение на хората, които нямат, и тяхното чувство, че обществото се отдалечава от тях.

На САЩ не им е предопределено да водят света до края на живота ни, нито дори за още 100 години. Това е най-голямата икономика в света от 1870 г., но Китай и Индия наваксват и може да ни задминат за един доста разумен период от време в бъдеще.

Ако САЩ не са толкова богати, колкото сме спрямо други страни, ще имаме занижен стандарт на живот. Така че не само тези, които имат, ще имат занижен стандарт на живот, но и тези, които нямат, ще имат по-занижен стандарт на живот, отколкото днес. По тази причина икономиката трябва да се разраства и да става много по-ефективна и ефикасна, но също така благосъстоянието да се споделя много повече, отколкото сега.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 08:10 | 01.08.23 г.
fallback
Още от Политика виж още