fallback

Монетарната политика вероятно ще бъде асиметрична в дългосрочен план

Това ще направи средната инфлация по-висока от целта на централната банка

08:00 | 07.10.23 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Какво ни казва настоящият инфлационен скок за инфлационните перспективи в дългосрочен план? Фокусът ми тук ще бъде върху Обединеното кралство. Но поуката може да е от значение и другаде: ирационално е да се вярва, че централните банки ще постигнат дългосрочните си цели. По-точно, инфлацията ще бъде асиметрична, с по-големи отклонения в посока нагоре, отколкото надолу, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Преди около две десетилетия имах дискусия с един от тогавашните най-високопоставени служители на Английската централна банка (АЦБ), в която беше посочено, че въпреки че банката рядко би постигнала точно целта от 2 процента, с течение на времето грешките трябва да са симетрични. Очакваният дългосрочен резултат би трябвало да бъде ниво на цените, подразбиращо се от годишната цел от 2 процента. За много лица, вземащи решения, това очакване за бъдещото ниво на цените беше също толкова важно, колкото и годишната инфлация, тъй като щеше да определи реалната стойност на договор, деноминиран в британски лири - конвенционална облигация или анюитет. Ако се окаже коректен, режимът за таргетиране на инфлацията ще даде както краткосрочна гъвкавост на паричната политика, така и дългосрочна предвидимост на ценовите нива. Това изглеждаше страхотна комбинация и оправдание за поставянето на цел за инфлацията.

Неотдавнашният скок на инфлацията ни кара да се запитаме дали е вярно. Изглежда не, смята авторът.

Нека започнем през 2003 г., когато монетарната цел за Обединеното кралство беше обвързана с индекса на потребителските цени. Оттогава действителното ниво на цените е рядко (и само с много малко) под нивото, следващо от кумулативната инфлация от 2 процента, въпреки дългосрочния дезинфлационен шок от финансовата криза от 2007-09 г. и последиците от нея. Но отклонението беше малко. През февруари 2021 г. нивото на цените беше само с 2% по-високо от това, което се предполага от постоянния успех в постигането на целта. Таргетирането на инфлацията изглежда осигуряваше стабилността на ценовото ниво, на която се надявахме.

Оттогава историята е много различна. През юни тази година нивото на потребителските цени беше със 17 на сто по-високо от заложеното в целта. Това представлява общо 21% покачване на ценовите нива през предходните три години. Обединеното кралство претърпя еквивалента на почти 10 години инфлация от 2 процента за по-малко от една трета от това време! Към август изглеждаше така така, сякаш инфлацията е била 2,8 процента от юни 2003 г., а не 2 процента.

Не толкова отдавна много монетарни ръководители се тревожеха за кумулативните отклонения от целта в низходяща посока. В САЩ това доведе до решение за компенсирането им в бъдещата политика. Тогава това не беше проблем за АЦБ. Но да предположим, че грешките от миналото са имали значение. Дори и при нулева инфлация ще отнеме време до средата на 2031 г. преди нивото на цените да се върне там, където би трябвало да го постави 2 процентна годишна инфлация от юни 2003 г.

Централната банка не е задължена да прави това. Въпреки всичко, това голямо превишаване дава някои важни уроци.

Това, което ни казва за икономиката, е, че е много малко вероятно нивата на цените да се сринат надолу, но лесно могат да се изстрелят нагоре, както направиха наскоро и също така през 70-те години. Вторият урок е, че монетарните власти са склонни да работят много по-усилено, за да избегнат дефлацията, отколкото инфлацията над целта. Това не е изненадващо: поддържането на висока икономическа активност е много по-популярно и така по-лесно за изпълнение, отколкото повишаването на безработицата.

Фазата на бизнес цикъла също влияе върху мисленето на икономистите. Има напълно основателни причини да се запитаме дали 2 процента е най-добрата цел. Въпреки това само малцина твърдяха, че тя трябва да бъде намалена след финансовата криза. По-наскоро обаче влиятелни икономисти се обявиха за по-висока цел, тъй като инфлацията скочи. Освен това, както отбеляза Сумая Кейнс (колумнистка на FT – бел. прев.), някои икономисти също така посочват, че по-строгата парична политика може да нанесе дългосрочни икономически белези. Това със сигурност е вярно. Но е нормално да се очаква, че хората ще изтъкват този аргумент, когато инфлацията е висока.

Моето заключение е, пише Уулф, че в дългосрочен план монетарната политика ще бъде асиметрична. При рецесии централните банки ще я разхлабват бързо и рязко; при инфлационни бумове те няма да са склонни да реагират толкова бързо. Тогава в дългосрочен план средната инфлация вероятно ще бъде по-висока от целта.

Ето защо бих подкрепил възгледите на Катрин Ман, бивш главен икономист на ОИСР и сега член на Комисията по паричната политика (на АЦБ – бел. прев.) Както тя твърди в провокираща мисли скорошна реч, „Предпочитам да сгреша от страната на прекаленото затягане“. Продължителността на високата инфлация е от значение, защото увеличава шансовете хората да се съмняват дали средна инфлация от 2 процента е вероятна в дългосрочен план. Данните от Обединеното кралство вече показват, че по-скоро не е. Един рационален човек не би вярвал на обратното.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:59 | 07.10.23 г.
fallback
Още от Политика виж още