fallback

Промените в Конституцията: Хора с двойно гражданство ще могат да стават депутати

Мандатът на главния прокурор става 5 години, а ВСС се разделя на две, решиха депутатите от комисията по конституционни въпроси на НС

22:26 | 16.12.23 г.
Автор - снимка
Създател

Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на България, по предложение на Висшия прокурорски съвет, за срок от пет години, без право на повторно избиране. Това решиха депутатите от Комисията по конституционни въпроси, които гласуваха на второ четене промените в Конституцията на България.

Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието. Указът на президента се издава в седемдневен срок, предвиждат текстовете.

В случай на неиздаване на указа в срок предложеният кандидат се счита за избран и решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение, гласят разпоредбите. 

Спорове имаше по разпоредбите за разделянето на Висшия съдебен съвет. В крайна сметка беше решено Висшият съдебен съвет да се състои от 15 членове. Органът включва председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание.

Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.

Депутатите от комисията отложиха гласуването на разпоредбите, свързани със служебното правителство. Спорен се оказа кръгът от лица, измежду които президентът може да избира за служебен министър-председател.

В хода на разискванията министърът на правосъдието Атанас Славов заяви, че има постъпило становище от Върховния касационен съд (ВКС),  изпратено до комисията и Министерство на правосъдието. От ВКС възразяват председателят му да е едно от лицата, измежду които може да се избира служебен министър-председател заради смесването на властите.

Министърът отбеляза, че председателят на ВКС ще е основата фигура, която ще председателства новия формат на ВСС и общото събрание. По думите му се създава колизия с основния принцип за независимост на съдебната власт. Тази редакция не е била обект на преглед и коментар от Венецианската комисия, добави той. 

Преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова отбеляза, че от кръга лица следва да бъдат оттеглени също председателят и заместник-председателят на Сметната палата, тъй като те извършват одит на разходите на държавата. Същевременно голяма част от дейностите, които ще извършва служебното правителство, подлежат на одит.

По думите на Наталия Киселова има два подхода – да бъдат ограничени дейностите, които служебното правителство извършва, или да не се намесва Конституцията, когато се формира служебното правителство. Другият подход е персонално да се ограничат лицата или да се ограничат правомощията на служебното правителство. Тя подчертава, че и двата подхода могат да доведат до блокиране и правителствена криза.

Надежда Йорданова от "Продължаваме промяната - Демократична България" отговори, че наличието на списък не е най-добрият подход.

Според вносителите не би се стигнало до ситуация, в която всички да откажат и да се стигне до правителствена криза, тъй като в голяма степен това са лица, които съзнават гражданския си дълг.

Гроздан Караджов от "Има такъв народ" коментира, че следва да се възпрат служебните правителства да правят кардинални промени в държавата. Той предложи функциите на служебното правителството да бъдат определени с отделен закон.

Депутатите приеха текстовете, според които за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание "лишаване от свобода" и е живял последните пет години в страната.

За народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, но трябва да е живял последните осемнадесет месеца в страната, предвиждат промените в основния закон.

Заседанието на комисията ще продължи в 10 ч. в неделя, 17 декември.

(БТА)

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:14 | 17.12.23 г.
fallback
Още от Политика виж още