Какви са рисковете при скоростно гласуване на конституционните промени?

Промените в Конституцията, внесени от управляващите, минаха на първо четене в Народното събрание. Освен съдебна реформа те предвиждат ограничаване на президента при съставянето на служебно правителство, както и отпадане на забраната министри и депутати да нямат двойно гражданство.

Парламентът гласува промените в основния закон със 164 гласа „за“ и 66 „против“. Между първо и второ гласуване на промените в Конституцията да бъдат нанесени редакции във внесените текстове.

„Не е нормално парламент с критично ниско гражданско представителство и ниско обществено доверие да посяга на Конституцията. Народните представители имат други важни неща, с които да се занимават“, коментира президентът Румен Радев за миналите на първо четене промени в основния закон, които касаят и държавния глава и служебните кабинети.

Политолози и експерти коментираха пред bTV дали е необходима промяна на Конституцията и има ли рискове.

Политологът проф. Мария Пиргова заяви, че е непропорционално заради нов състав на Висшия съдебен съвет да се променя цялата Конституция. „Това е една амбиция да се покаже конституционно мнозинство, което не се знае с какъв ефект ще направи конституционни подправки“, смята политологът.

Според нея конституционните поправки няма да бъдат ефективни и нищо няма да изгладят. За нея проблемът не е в Конституцията, а въпросът е, че тя не се спазва.

Икономистът Евгений Кънев коментира, че има и добри решения, но и рискове. „Това е важна крачка, особено, че ще има контрол върху главния прокурор. Важна крачка е това, че може би ще се уреди по друг начин служебното правителство - как ще функционира, но все пак има доста рискови стъпки, които за мен ако не бъдат изчистени - може заедно с хубавите неща, да се приемат доста влошаващи демократичното устройство на страната неща“, каза той.

Политологът Цветанка Андреева открои, че мнозинството е силно и коментира думите на президента от уикенда, че парламент, който има ниско доверие, не е нормално да се захваща с Конституцията.

Андреева заяви, че конституционните реформи не трябва да бъдат радикални, за да не паднат в Конституционния съд. „Съдебната реформа е една от знаковите реформи и не се движи от желанието на определени политици, а от европейските ни партньори“, каза тя.

И допълни, че евроатлантическото мнозинство трябва да включва ГЕРБ и ДПС. Допитването до ДПС не е просто задача на ГЕРБ, но и задача на „Продължаваме промяната", смята Цветанка Андреева. По думите ѝ ДПС е основен съюзник в политиката, но трудно можели да излъчат премиер или министри.

Биляна Гяурова от Българския институт за правни инициативи в студиото на „България сутрин" цитира данни от национално представително проучване, според което над 90% от хората не знаят какво съдържа внесеният проект за промени в Конституцията.

„Обществото не е наясно с промените. Липсата на заинтересованост от страна на гражданите за това какво се променя в основния закон означава, че и от политическите среди, и от юридическите среди не е достатъчно добре обяснено защо всички тези промени трябва да бъдат приети в този вид", коментира Гяурова в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ много голяма част от текстовете, гласувани в петък, ще претърпят промяна, защото няма съгласие как трябва да изглеждат. „Ако имахме консенсус към всички промени, те щяха да са факт. Трудно е да се постигне, защото конфигурацията в сегашния парламент няма как да бъде консенсусна", каза събеседникът.

„Безспорно е, че текстът за националния празник ще отпадне. Разбра се, че ще има разширяване на кръга от лица, от които президентът ще може да избира министър-председател. Разбра се, че председателите на Върховен касационен и Върховен административен съд ще запазят своя мандат от 7 години, а главният прокурор ще бъде с намален мандат от 5 години", посочи Гяурова.

Според нея трябва да се даде още време и да се обясни защо е важно еманципирането на съда, тъй като България води дългогодишна битка за извоюване на независимостта на съда и ограничаване на главния прокурор.