Депутатите не приеха на първо четене промените в Конституцията

Промените в Конституцията минават по „бавната писта“, след като „за“ тях на първо четене глауваха 161 депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, а против бяха от БСП, ИТН и „Възраждане“, предава Dnes.bg.

За да бъдат приети на първо четене, бяха нужни 180 гласа, но след като бяха подкрепени от над 160 депутати, те ще бъдат гласувани отново след два месеца.

Проектът за поправки в основния закон беше внесен през юли от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.

Според текстовете ВСС се разделя на две: Висш съдебен съвет с 15 членове, сред които председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и прокурорски съвет с 10 членове, сред които главният прокурор и шестима, избрани от Народното събрание.

Поправките предвиждат още служебният министър-председател да се избира измежду председателя на парламента, председателя на Конституционния съд и управителя на БНБ. Той ще предлага състава на служебния кабинет, а президентът ще назначава това правителство.

Промените предвиждат още за депутати и министри да могат да бъдат избирани и хора с двойно гражданство.

От опозицията от БСП, ИТН и „Възраждане“ разкритикуваха поправките.

„Днес е прецедент, защото се чуха близо 50 отрицателни становища и нито едно положително. Прокурори, следователи, адвокати, учени, конституционалисти се обявиха против. Няма такъв законопроект, обсъждан и приемен в българско Народно събрание, откакто то съществува“, каза лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя призова лидера на ГЕРБ Бойко Борисов от парламентарната трибуна да каже, че между първо и второ четене ще оттегли подкрепата си за предложението за смяната на националния празник.

„За съдебната реформа 2/3 от хората в системата ви казват, че това не е работа на обикновено Народно събрание, а на Велико, тръгвате с фалстарт. Някои от тези промени ще оспорим пред Конституционния съд и съдът ще ви каже, че са противоконституционни“, заяви Нинова. Според нея основата на предлаганите промени е сгрешена. 

Христо Иванов от ДБ коментира, че политиците лесно свикнаха да делят европейска България от ЕС. „ЕС е наша общност и ние искаме всички заедно в ЕС да гарантираме общ стандарт на правосъдие и когато институциите на ЕС правят препоръки, това не е външен фактор, а вътрешен, защото това е нашата Европа и ние нямаме право да отстъпваме от тази позиция“, заяви той.

Нинова обаче обвини управляващите, че с действията си сами понякога стават причина за увеличаване на евроскептицизма в обществото. „Искам някой да ми каже в колко страни в ЕС президентът и депутатите са с двойно гражданство“, попита тя.

„Проектът, който стои пред вас, си поставя за цел да реши следните въпроси – да постигнем европейския стандарт на независимост на съда. Свързано с това, ние трябва да решим проблема за прокуратурата, за това да имаме деполитизирана, независима, отчетна демократично и ефективна прокуратура, държавно обвинение“, каза Христо Иванов.

Гроздан Караджов от ИТН отбеляза, че повечето от предложените промени са за Велико народно събрание, ако минат в пленарната зала, КС ще ги отмени.

ДПС ще се съобрази с критики към законопроекта за промени в Конституцията, заяви Хамид Хамид от ДПС. Той посочи, че това е общ проект за промени на три парламентарни групи.

Радослав Чолаков от ГЕРБ каза, че се надява да бъдат привлечени и други парламентарни групи към промените в Конституцията. "Самата Конституция ни казва, че нейното изменение трябва да е общо дело“, посочи той.

След гласуването председателят на парламента Росен Желязков обяви, че не събира три четвърти от гласовете и предложението не е прието. Но  понеже получава повече от две трети, на първо гласуване проектът може да бъде предложен отново не по-рано от 2 месеца, считано от днес.

Според Конституцията, както и според приетите процедурни правила за гласуване на измененията в основния закон, проектът се обсъжда и приема на три гласувания в различни дни. Той е приет на първо четене, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители. Ако получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички депутати, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.