Повторните избори в Румъния ще дадат оценка на 30 години корупция

Бях в Сапанта, на северната граница на Румъния с Украйна преди 35 години, за да помогна за израждането на теле посред нощ с помощта на дебела метална верига. Докато новороденото се опитваше неуверено да се изправи на треперещите си крака около 3 ч. сутринта, домакинът ми Йон „Попич“ Поп обяви развълнувано: „Демократ е!“, пише Марк Чемпиън за Bloomberg.

Трябва да сте били на онова място и по онова време, за да разберете смисъла на това възклицание. Само няколко месеца по-рано Попич получил крава на име Флорика, когато Тоадер Стеца, новият кмет на селото след революцията, разтурил местната кооперация. Когато пристигнах, бившият професионален футболист и местен герой вече беше арестуван и изправен пред съда. Селяните издигнаха барикади и обявиха Сапанта за независима демократична република. Водиха откъслечни битки със силите за борба с безредиците. По-късно правителството му забрани да участва на избори.

Неотдавна се върнах в Сапанта, за да разбера какви са усещанията в село, което се бори толкова твърдо за правото да избере собствен прозападен, продемократичен кмет, преди президентските избори в неделя. Те ще бъдат повторение на първия тур, който беше анулиран от Конституционния съд в края на миналата година, когато ултранационалистът Калин Джорджеску проведе шеметна предизборна кампания в TikTok, за да спечели място на втория тур. Сега той също е изправен пред съдебен процес и също беше блокиран от участие на избори.

„Съвсем същото е! Казват, че са демократи, но няма да ни позволят да гласуваме за когото искаме“, казва племенницата на Стеца, Мария Поп. „Всички политици са корумпирани и се изплашиха, че ако той бъде избран, те ще отидат в затвора“, допълва тя.

Сега Поп за първи път вярва, че революцията от 1989 г., която свали бившия комунистически диктатор Николае Чаушеску и при която загинаха над 1000 души, след като силите за сигурност стреляха срещу множеството и помежду си, е била инсценирана и открадната. Според нея същите сенчести сили все още са на власт.

Всичко в тези твърдения е вярно до известна степен. Джорджеску говори за освобождаване от политическите партии, възхваляваше фашисткия румънски лидер по време на войната и постигна пробив на първия тур благодарение на координирана кампания от хиляди инфлуенсъри в социалните мрежи и ботове, свързани с компании, контролирани от Русия. Затова, да, сегашните ръководители в Румъния имаха основание да се страхуват, че може да се озоват в затвора.

Политическият елит в страната, разглеждан като класа, е корумпиран. В момент, когато политическият център е издълбан от крайнолеви и крайнодесни партии в страни с установени демокрации, тук социалдемократите и либералите, които се конкурираха за доминация от 1990 г., също трябваше да споделят властта, за да я задържат. Това изглежда като съшито с бели конци и несъмнено не носи много ползи.

Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс не беше прав да използва Джорджеску – манджурски кандидат, възхваляващ фашистки идеали, като защитник на демокрацията. Предизборната му кампания беше акт на саботаж. Но Ванс беше прав, че демократичните институции и процеси в Румъния са в беда. Това важи и за тези в Европа. Въпросът е какво трябва да се направи, а това е особено трудно тук.

По своята същност Румъния е консервативна страна. Около една пета от работната ръка е заета в земеделието спрямо 4% в ЕС като цяло. Над 40% живеят в селски райони. Това беше една от причините бившият член на Политбюро на Комунистическата партия Йон Илиеску и други бивши апаратчици от ерата на Чаушеску, преименувани като Социалдемократическа партия, да спечелят изборите след антикомунистическа революция, от която те някак успяха да излязат с контрол върху властта. Твърденията им за стабилност и приемственост се оказаха убедителни. Те бяха на власт през повечето време оттогава – сами или в коалиция.

Грехът на Стеца според Илиеску и неговите другари от 1990 г. беше, че той веднага раздаде отново колективизирана земя и добитък на селяните, които имаха наследствени претенции върху тях. Той възприе революцията и нейното обещание буквално. Правителството искаше да действа бавно, контролирайки процеса и облагите от него. То подкрепи ръководителите на Сапанта от времето на комунизма, които често не бяха местни жители, следователно не можеха да претендират за земя и не получиха такава. Стеца, от негова страна, се включи в студентски протести в Букурещ, които обвиняваха Илиеску, че е „отвлякъл“ революцията и го призоваваха да подаде оставка.

„По онова време (1990 г.) имах надежда, че можем да станем като Запада“, казва Джордже Стан, стар приятел на Стеца и Попич – и двамата трябвало да избягат от страната преди много години. „Но сега е по-лошо. Не по-лошо, отколкото при Чаушеску, но много по-лошо, отколкото се надявахме“, допълва той.

И тъкмо това трябва да се промени. Нито революцията от 1989 г., нито присъединяването към ЕС оправдаха очакванията, които днешните избиратели имаха тогава, особено в по-бедните селски райони, които бяха изоставени. Повечето румънци остават бедни, а румънската корупция притесняваше Брюксел още преди присъединяването на страната. Дребните рушвети, за да получиш медицинска помощ, която иначе е безплатна, например, все още са широкоразпространени. Разбира се, имаше жизненоважни реформи от 1990 г. насам, но напредъкът не беше достатъчно бърз или достатъчно дълбок или достатъчно видим на места като Сапанта.

Всъщност, селото беше аномалия през 1990 г., до голяма степен поради Стеца, но също и защото местните жители можеха да печелят от продажбата на вълнени одеяла, сувенири и отдаване на стаи за туристи. Необикновеното „Щастливо гробище“ с цветни снимки и непочтителни епитафии, издълбани върху дървени надгробни плочи, привличаше хора дори тогава. Но Сапанта вече не е изключение. През ноември Джорджеску спечели и тук.

Доверието се изпари. Отвори се празнина, която ще бъде запълнена, единственият въпрос е от кого и дали те ще работят за нуждите на избирателите или ще преследват някаква друга програма. На този етап е нужна втора, тиха революция. Но към момента опасността един измамник да спечели подкрепа за измишльотините си и да помете върховенството на закона в името на „народа“ е голяма.

Успехът дори за съвършения кандидат би бил труден, тъй като възниква нещо като Параграф 22. Ако изборите бъдат спечелени от различен, но компетентен човек (кметът на Букурещ Никусор Дан, който е независим кандидат, изглежда най-близкото до този образ предложение), той може да направи нужните драстични промени само с непоклатимата подкрепа от правителството и парламента. Трудно е да си представим такова нещо, тъй като промяната отчасти трябва да бъде насочена към тях.

Заместникът на Джорджеску от крайната десница, ръководителят на Алианс за обединение на румънците Джордже Симион, има сходна консервативна програма, съсредоточена върху бога, семейството и нацията. Той изглежда сигурен победител на първия тур в неделя и може да стане президент на 18 май. Ако това се случи, той ще трябва да избере какъв ръководител иска да бъде. Като Джорджа Мелони? Като Виктор Орбан? Каквото и да направи, поне няма да са му били необходими руски ботове, за да спечели.

Както казва 35-годишният Банут, който се завърнал, след като работил в Швейцария: „Тези избори бяха резултатът от всичко, което се случи през последните 30 години. Хората не обичаха Джорджеску, защото той беше суверенист или заради това, което говореше. Обичаха го, защото беше някой друг“. В неделя избирателите в Румъния пак ще търсят този „някой друг“.