Президентските избори в Румъния плашат Брюксел

Всички погледи са насочени към Румъния. Първият тур на президентските избори в страната ще се проведе на 4 май 2025 г., след като опасенията относно руска намеса доведоха до анулиране на първоначалния вот през ноември 2024 г.

Сега, след като подкрепяният от Москва ултранационалист Калин Джорджеску беше дисквалифициран от участие в повторните избори, Джордже Симион, лидер на крайнодесния Алианс за обединение на румънците (AUR), набира преднина в социологическите проучвания преди вота. Това заплашва да разклати Европейския съюз (ЕС) и НАТО, ако Букурещ се отклони от проевропейския път, пише Politico.

Засега има четирима кандидати за президент на Румъния, които изглежда имат легитимен шанс да достигнат критичния втори тур на 18 май. Това е според данните на социологическите агенции, които обаче не успяха да предскажат зашеметяващия възход на Джорджеску миналата година. Четирите имена са кандидатът на управляващите партии Крин Антонеску, независимият центрист Никусор Дан, левичарят, превърнал се в националист, Виктор Понта и Джордже Симион.

Медията обобщава какво може да се случи във всеки от сценариите за балотаж между четиримата.

Симион срещу Дан

След като кандидатурата на Джорджеску беше забранена, Симион се оказа предпочитаният кандидат за избирателите националисти и жъне очевидни успехи. Подкрепата му от 30% в последните проучвания е приблизително колкото гласовете, които Джорджеску спечели през ноември плюс неговите собствени.

Симион се самопровъзгласи за фен на италианския премиер Джорджа Мелони и се представя като двигател на промяната. Неговата партия AUR се превърна от движение против ваксинирането в основна политическа сила и платформа на тръмписти. Той обещава да отвърне на Брюксел и да спре военната помощ за Украйна.

Симион получава подкрепа в малки и средни градове и селски райони, както и сред гласоподаватели под 45 години с ниски доходи и ниско до средно ниво на образование, коментира Ремус Щефуреак, политически анализатор и директор на социологическата компания Inscop Research. Подобно на Джорджеску, който спечели голяма подкрепа от гласоподаватели извън Румъния, Симион също се стреми към вота на диаспората, която обикновено не се включва в румънските анкети.

Избирателната база на Дан – математик, основал партията Съюз за спасяване на Румъния (USR), е доста различна: той има силна подкрепа в Букурещ, където е кмет, и в други големи градски райони. Въпреки че Дан също е в добра позиция да събере подкрепа от румънци в чужбина, той все още не е добре известен извън Букурещ, което всъщност е неговата ахилесова пета. В цяла Румъния „10 процента от населението не знаят кой е Никусор Дан“ и това може да му коства победата на втори тур срещу Симион, според Щефуреак.

Анкета, публикувана в понеделник от Curs, социологическа компания, базирана в Букурещ, заключава същото. Проучването дава на Симион (54%) предимство от 8 процентни пункта пред Дан (46%) при хипотетичен балотаж. Все пак социолозите предупреждават, че е още рано да се правят генерални заключения, тъй като до изборите остават седмици и че кампанията за втори тур може да бъде много непредвидима.

Симион срещу Антонеску

Антонеску, съпругът на бившия еврокомисар на Румъния Адина Валеан, се кандидатира с подкрепата на управляващите партии в Букурещ: лявоцентристката Социалдемократическа партия (PSD), дясноцентристката Национално-либерална партия и партията на унгарското малцинство в страната, Демократичния алианс на унгарците в Румъния.  

При този сценарий подкрепата на властта е очевидно предимство за Антонеску, тъй като спечелването на втория тур на президентските избори зависи изцяло от способността на кандидатите да съберат подкрепа извън своята база. Той обаче е в неравностойно положение при гласуването на диаспората: между 5 и 7 на сто от бюлетините са от румънци в чужбина, които са склонни да гласуват „против системата“.

Румънците в чужбина преди това подкрепиха бившия либерален президент Клаус Йоханис като протест срещу някога могъщата PSD. През ноември Джорджеску спечели гласовете на диаспората, след като той се обърна към хората и им каза, че те са в чужбина и далеч от семействата си „заради проваленото правителство, което не успя да постигне достатъчно просперитет в Румъния“.

За момента данните от анкетите поставят Симион и Антонеску един до друг в хипотетичен балотаж. Проучването на Curs дава на Антонеску лека преднина от 52% срещу 48%.

Симион срещу Понта

Това е мачът, който ужасява основните политически сили в Румъния и Европа като цяло. Бивш министър-председател и бивш председател на PSD, Понта беше принуден да се оттегли след смъртоносния пожар в нощен клуб през 2015 г., за който обществеността обвини корупцията в страната.

Понта води кампания на основата на суверенна платформа „Румъния на първо място“ и обещава да спре износа на украинско зърно през румънските пристанища, за да защити местните фермери. Той обаче си навлече неприятности с признанието, че е позволил четири румънски села на река Дунав да бъдат наводнени, за да спаси сръбската столица Белград през 2014 г.

Понта има тенденция да печели подкрепа от по-възрастните избиратели от по-малките градски и селски райони. Подобно на Симион, той също се опитва да събере подкрепата на бившите избиратели на Джорджеску. Миналата седмица лидерите на USR подкрепиха Дан вместо собствения си кандидат Елена Ласкони в опит да попречат на Понта да грабне второто място. Балотаж между Симион и Понта би бил „токсичен“ сценарий, предупреждават те.

Въпреки че и двамата представят националистически и антиевропейски имидж, Понта вероятно ще се възприема, в сравнение със Симион, като по-проевропейски кандидат, според социолозите.

Симион е изправен пред обвинения (които той многократно отрича) за срещи с руски шпиони. Той има забрана да влиза в Молдова и Украйна заради предишни призиви за възстановяване на територии на Румъния и се противопоставя на по-нататъшната военна помощ за Украйна. В навечерието на изборите обаче той определи Русия на президента Владимир Путин като голяма заплаха за страната му. Репутацията му на проруски кандидат може в крайна сметка да му струва много. Според скорошно проучване близо 90 процента от румънците подкрепят членството в ЕС и НАТО.

Румъния е една от най-големите държави в ЕС по население, ключова страна на източния фланг на Европа и НАТО и сериозна военна сила. Победа на политик, скептичен както към ЕС, така и към НАТО, би нанесла удар върху плановете на блока да подкрепи Украйна във войната.

Ако двамата се изправят един срещу друг на балотаж, това също ще е близка надпревара, трудна за прогнозиране.

Понта срещу Антонеску

Тъй като последните социологически проучвания дават значителна преднина на Симион с гласове над 30%, той изглежда е един от кандидатите за втория тур на вота. Това прави сценариите за балотаж без негово участие по-малко вероятни. Скокът на популярността на Джорджеску в последната минута през ноември доказа, че нищо не е сигурно и гарантирано.

Понта получава сериозна подкрепа сред избирателите на PSD, освен от собствената му партия. И Антонеску, и Понта се харесват на широк кръг от гласоподаватели, което ги поставя в добра позиция да привлекат подкрепа на втори тур. По-голямата привлекателност на Понта сред поддръжниците на Джорджеску и Симион може да му даде предимство пред Антонеску при надпревара между двамата.

Понта срещу Дан

По-широката подкрепа на Понта също може да му даде предимство пред Дан, въпреки че балотаж между двамата в момента изглежда малко вероятна.

Базата за поддръжка на Дан за момента е доста ограничена. Решението на партията USR да се обедини зад него може дори да има обратен ефект, тъй като тясната връзка с центристката партия рискува да ограничи способността му да събере по-широка подкрепа.

Дан срещу Антонеску

Ако Дан и Антонеску се изправят един срещу друг в понастоящем малко вероятен балотаж, те ще се борят за една и съща група гласоподаватели. Дан черпи подкрепа от USR и от високообразовани и заможни румънци в по-големите градове, а Антонеско – от привържениците на управляващите партии в цялата страна. И двамата биха имали мисия да привлекат нови гласоподаватели и нито един от тях не се харесва особено на избирателите националисти.

Проучването на Curs дава на Антонеску лека преднина от 52% спрямо 48% за Дан.