Първият тур на президентските избори в Полша подлага на съмнение проевропейския ѝ път

Полските либерали се представиха по-слабо от очакванията на президентските избори в неделя, показаха екзитполове, като Рафал Тшасковски от управляващата центристка партия „Гражданска коалиция“ постигна крехка победа, след която се очертава оспорвана битка за проевропейския път на Варшава, предава Ройтерс.

Тшасковски победи с 31,2% от гласовете на избирателите, като изпревари Карол Навроцки, подкрепен от националистическата партия „Право и справедливост“, който получи 29,7%, според допитването на Ipsos. Разликата е много по-малка от предвижданите от социологическите проучвания 4-7 процентни пункта преди изборите.

Ако бъде потвърден, резултатът ще означава, че Тшасковски и Навроцки ще се изправят един срещу друг на втория тур на 1 юни, за да определят дали Полша ще остане твърдо на проевропейския път, очертан от премиера Доналд Туск, или ще се доближи до националистическите почитатели на президента на САЩ Доналд Тръмп.

„Отиваме за победа. Казах, че резултатите ще бъдат близки и те са близки. Предстои ни много, много работа и се нуждаем от решителност“, каза Тшасковски пред поддръжници.

Навроцки също заяви пред поддръжниците си, че е уверен в победата си на втория тур и призова крайната десница да застане зад него и „да спаси Полша“.

„Трябва да спечелим тези избори, за да няма монопол върху властта от една политическа група, за да няма монополистична власт в Полша“, каза той.

Обществено допитване на Opinia24 за частната телевизия TVN, публикувано след първия тур, дава на Тшасковски 46% на втория тур и 44% на Навроцки, като 10% от избирателите все още не са решили за кого да гласуват или да отказали да кажат.

Кандидатите на крайната десница Славомир Менцен и Гжегож Браун получават общо над 21% от гласовете, което е исторически висок резултат.

Браун, който през 2023 г. използва пожарогасител, за да угаси свещи за Ханука в парламента на страната си, а инцидентът предизвика възмущение в целия свят, получава 6,3% от гласовете на избирателите, според екзитпол.

Менцен се въздържа да подкрепи веднага Навроцки.

„Избирателите... не са чували с картофи, те не са хвърляни от едно място на друго“, заяви Менцен. „Всеки от нашите избиратели е съзнателен, интелигентен човек и ще вземе своето решение“, допълни той.

Стенли Бил, преподавател по полски изследвания в Кеймбриджкия университет, коментира, че общото силно представяне на националистическите и крайнодесните партии означава, че резултатите са „разочарование за лагера на Тшасковски и са вятър в платната на Навроцки“.

„Бих добавил към това, че резултатите са значителен удар за управляващата коалиция на Доналд Туск“, отбелязва Бил.

Избирателната активност е достигнала 66,8%, сочи екзитпол.

Президентско вето

В Полша президентът има властта да налага вето на закони. Победа на Тшасковски на втория тур ще позволи на правителството на Туск да задейства програмата си, която включва отмяна на съдебни реформи, въведени от „Право и справедливост“, които според критиците подкопават независимостта на съдилищата.

Но ако Навроцки спечели, безизходицата, която съществуваше, откакто Туск стана премиер през 2023 г., ще продължи. Досега съюзникът на „Право и справедливост“ Анджей Дуда блокираше усилията на Туск.

Тшасковски обеща да затвърди ролята на Полша като голям играч в сърцето на европейската политика и да работи с правителството за отмяна на съдебните промени на „Право и справедливост“.

Предизборната кампания на Навроцки беше разтърсена от твърдения, които той отрича, че подмамил възрастен човек да продаде апартамент в замяна на обещание за грижи, които не осигурил. Но Тръмп показа подкрепата си, като се срещна с него в Белия дом.

Навроцки заяви, че изборите са възможност за спиране на Туск да постигне неограничена власт и критикува либералните ценности, представлявани от Тшасковски, който като кмет на Варшава беше патрон на ЛГБТ шествия и свали християнски кръстове от обществени сгради.

За разлика от други евроскептици в Централна Европа Навроцки подкрепя военната помощ за Украйна. Но той се възползва от антиукраинските нагласи сред някои поляци, които се притесняват от приток на бежанци от съседната им страна.

Той заяви, че полските граждани трябва да имат приоритет в обществените услуги и критикува отношението на Киев към ексхумациите на останки на поляци, убити от украински националисти по време на Втората световна война.