Полша решава посоката си в президентски избори в турбулентни времена

Надпреварата за президентските избори в Полша на 18 май навлиза в решителната си последна фаза. Вотът е с голям залог, тъй като ще определи облика на политическия пейзаж за години напред в тази страна и до голяма степен ще подскаже дали сегашното правителство на Доналд Туск ще успее да реализира идеите си до края на мандата, отбелязват световни медии.

Изборите ще се произведат в критичен за Полша и света момент и в този смисъл надпреварата е белязана от усложнената международна обстановка, но и от стари вътрешнополитически напрежения, характерни за полската политическа действителност като противопоставянето по въпроси като абортите и правата на хората със хомосексуална ориентация.

Надпревара под сянката на Владимир Путин и Доналд Тръмп

Фаворитът за поста - проевропейският кандидат Рафал Тшасковски, разчита на отдавнашния страх на поляците от Русия, за да извлече полза от негативния имиджов ефект за основните му политически противници – консервативните националисти – подкрепили президента на САЩ Доналд Тръмп, който възприе курс на сближаване с Москва, отбелязва Financial Times.

„Сигурността е лайтмотивът на тези избори“, каза либералът Тшасковски в интервю за FT. Той е кандидатът на управляващата партия „Гражданска платформа“ (ГП) на премиера Доналд Туск.

Според Тшасковски полските избиратели са притеснени от руската инвазия в Украйна и затова искат да видят държавен глава, който да осигури „стабилност“ на Полша и да я задържи в ядрото, а не в периферията на ЕС.

Критиките на Тръмп към съюзниците от НАТО и политиката му на разведряване в отношенията с руския президент Владимир Путин карат Туск и други европейски ръководители да увеличат финансирането за отбрана и да обмислят начини как да продължат да помагат на Киев, в случай че американският президент договори мир в Украйна без гаранции за сигурност от САЩ.

Същевременно риториката на Тръмп, че Киев, а не Москва е виновен за войната се превръща в проблем за полската опозиция, която през ноември стана на крака в парламента, за да аплодира избирането му.

Президентската надпревара в Полша е поредната предизборна кампания по света тази година – подобно на тези в Канада и Австралия, които бяха разтърсени от връщането на републиканеца в Белия дом, поставянето от него под съмнение на западните съюзи и решението му да започне глобална търговска война, отбелязва „Файненшъл таймс“.

„Опозиционната десница си мислеше, че ще получи сериозен тласък от победата на Тръмп, но според мен хората тук сега все по-често си задават въпроса от какъв президент имаме нужда, а в непредвидими времена като сегашните е нужен предвидим президент“, посочи Тшасковски.

Тшасковски е кмет на Варшава и бивш министър на Туск. Бил е и европейски депутат. В момента той води в надпреварата според социологическите проучвания пред основния си съперник Карол Навроцки, независим кандидат, подкрепен от най-голямата опозиционна партия, консервативната националистическа формация „Право и справедливост“ (ПиС).

Засега Тшасковски има убедителна преднина и затова по-голяма изглежда интригата за второто място, даващо място на евентуален балотаж, за което Навроцки ще се бори срещу издигнатия от крайнодясната партия „Конфедерация“ Славомир Менцен.

Двубой либерално - консервативно

Тшасковски от край време е смятан за изявен защитник на либералните каузи, мотивирали младите поляци да изберат проевропейското правителство на Туск, но сега е изправен пред рисковани компромиси заради опитите си да спечели по-консервативните избиратели, отбелязва Ройтерс.

Столичният кмет продължава да подкрепя либерализирането на едно от най-строгите законодателства за абортите в Европа, но е твърд по отношение на миграцията, обещавайки да депортира чуждестранни престъпници, да отхвърли квотите на ЕС за мигранти и да ограничи помощите за украинските бежанци.

Той избягва също да бъде въвличан в дебати за правата на хомосексуалистите, които в миналото е защитавал, за да осуети по този начин опитите на ПиС да бъде представен като заплаха за традиционните ценности в католическа Полша.

Обратно, стратегията на опонентите на Тшасковски е да наблягат на либералното му политическо потекло, за да откажат избирателите да гласуват за него, като по време на телевизионен дебат дори един от опонентите му демонстративно отиде и постави пред него знамето с цветовете на дъгата на ЛГБТ движението.

В този смисъл от това дали Тшасковски ще победи, ще зависи и дали ГП ще успее да реализира ключови идеи от политическата си програма както в обществената сфера като узаконяването на гражданските партньорства (съжителството на семейни начала) и разширяването на правото на аборт, така и в областта на сигурността като противодействието на незаконната миграция и увеличаването на бюджета за отбрана, отбелязва Euronews.

Какво показват социологическите проучвания

Според усреднени стойности от последните проучвания на първо място в предпочитанията на избирателите е Тшасковски с 38,3 процента.

На второ място е консервативният историк и директор на Института за национална памет Навроцки, но през февруари за кратко той падна на трето място, изпреварен от Менцен от „Конфедерация“. Менцен е особено популярен сред младите избиратели, а възходът му се обяснява с успешното му присъствие в социалните мрежи, и в частност в „Тикток“, отбелязва Euronews.

На доста голяма разлика от тях на четвърто място се нарежда маршалът на Сейма Шимон Холовня, чиято центристка коалиция „Третият път“ събра 14,5% на парламентарните избори през 2023 г. и на практика изигра ключовата роля за формирането на сегашното управляващо мнозинство в Полша.

В дъното на електоралните предпочитания са двама леви кандидати Магдалена Беят и Адриан Зандберг, за които биха гласували съответно 2,7% и 1,8% от избирателите.

/БТА/