Центърът спечели няколко битки, но войната за доверието тепърва започва

Трябва да благодарим на Владимир Путин, Доналд Тръмп и специално на Джей Ди Ванс – агресивният национализъм и хаосът, който тези трима души предизвикаха, направиха крайнодесния популизъм страшен отново и повлияха на редица скорошни избори, включително на тези за президент в Румъния в неделя, пише Марк Чемпиън за Bloomberg.

Това би трябвало да е добра новина за всички, които осъзнават възможните щети, които националистическа безредица може да причини. Но не се заблуждавайте, че без радикална промяна в подхода им това облекчение за традиционните десноцентристки и левоцентристки партии ще бъде краткотрайно.

Първо беше Канада, където търговските войни на Тръмп и думите му, че ще превърне страната в 51-ия американски щат спомогнаха за изтриването на внушителната преднина на Консервативната партия в страната, която прилича на MAGA (от Make America Great Again, емблематичен слоган на Тръмп – бел. ред.). След това, в неделя, кметът на Букурещ и математик Никушор Дан постигна също толкова драматична победа, след като изоставаше в обществените допитвания на президентските избори в Румъния. Той се представяше като умерен независим кандидат срещу Джордже Симион - националист, който също бе заковал знамето си на мачтата на Тръмп.

По-рано тази година Ванс разбуни духовете в Румъния, когато използва анулирането на първия тур на президентските избори в страната през ноември, за да обвини Европа, че се отказва от демокрацията. Ванс отхвърли основанието за това съдебно решение – данни на разузнаването за огромна кампания в TikTok, организирана и платена от Русия, като „неубедително“. Но всъщност се появиха множество данни в подкрепа на решението.

В случая с Румъния най-голямата промяна, която определи резултата в неделя, беше актът на хибридна война на Путин. На кандидата на Русия беше забранено да се кандидатира отново. Но когато Симион спечели още по-убедително повторното гласуване на първия тур този месец, успехът му предизвика възмущение. Избирателната активност на втория тур се повиши. Тълпите в Букурещ, които желаеха да поздравят Дан за победата му с 54% на 46%, скандираха: „Русия, не забравяй, че Румъния не е твоя“.

Всъщност, вотът може да е бил повлиян от огромното увеличение на участието от избиратели в съседна Молдова, където над 1 млн. души имат двойно румънско и молдовско гражданство. Симион и неговия „Алианс за обединение на румънците“ изразиха недоволството си, но засега без да представят доказателства. Достатъчно е обяснението, че те обещаха да обединят Молдова с Румъния и да спрат военната помощ за Украйна. Но предложенията създават екзистенциални заплахи за малката бивша съветска република – една от запад, една от изток.

Това са бягства на косъм за политическите елити, които изглежда все още не са разбрали мащаба на гнева, който изпитват избирателите, желаещи истинска промяна. Този уикенд предупредителните светлини мигаха и в Португалия, където управляващата десноцентристка коалиция увеличи броя на местата, които контролира в парламента, на предсрочните избори в неделя. Все пак тя не успя да получи мнозинство, а по-голямата новина за деня беше, че крайнодясната партия „Чега“ получи 23% от гласовете, основно за сметка на левоцентристките социалисти. Традиционната двупартийна система в страната вече изглежда разрушена.

Това е поука за всички центристки партии, особено за левите, които загубиха доверието на традиционните си твърди избиратели сред „сините якички“. Ако искат да оцелеят, сега тези политици трябва да се покажат като носители на фундаменталната промяна и икономическото подобрение, които толкова много избиратели искат.

Полша показа предизвикателството. Бившият председател на Европейския съвет Доналд Туск и неговата партия „Гражданска платформа“ си върнаха властта от популистката партия „Право и справедливост“ в края на 2023 г. Но изпълнението на обещанията за реформи се оказа трудно, особено при положение че президентът от „Право и справедливост“ все още беше на поста си и блокираше законодателните промени. В неделя кметът на Варшава и съюзник на Туск Рафал Тшасковски излезе от първия тур на президентските избори с малка преднина пред съперника си от „Право и справедливост“. Силните резултати на други двама крайнодесни кандидати подсказват, че му предстои трудна битка за победа на втория тур. Тшасковски обеща да „ускори промените“.

Подобна динамика се наблюдава и в западните демокрации. Няма значение, че Brexit явно не успя да изпълни нито едно от обещанията си във Великобритания или че Тръмп и неговата администрация понякога приличат на неупревляема клоунада, отколкото на действащо правителство. Въпросът е, че те разбиват нещата, а това е, което много избиратели искат да видят. И докато популисти в стила на MAGA са единствените, които предлагат радикална промяна, те вероятно ще могат да се възползват от нарастващата вълна разочаровани избиратели.

Така че, да, неумелата агресия на Тръмп и Путин засега подкопава доверието в техните популистки съмишленици в западните демокрации. И все пак този отдих няма да е от значение, ако умерените не намерят начини да покажат, че осъзнават необходимостта от промяна и не я осъществят.

Това, разбира се, е трудна задача. Подобряването на производителността и на здравеопазването при едновременно справяне с изменението на климата и спиране на руската агресия в Европа е безкрайно по-трудно от подхранването на антиваксърски конспиративни теории и културни войни или обещаването на неосъществими помощи. Но ръководителите, осъзнаващи огромните щети, които популисткият хаос може да причини, ще трябва да бъдат по-смели. Те трябва да водят битки, да поемат рискове и да нарушат някои свои табута.

Новият президент на Румъния, за да посочим само един пример, трябва да използва значимите си, макар и ограничени правомощия, за да започне щурм срещу корупцията на високо равнище, което ще го принуди да влезе в открита война с традиционните партии, които не само са част от правителството и законодателната власт, но и му помогнаха да спечели втория тур.

Това ще изисква политическа смелост, която все още не е проявявана. Но вероятно на този етап това е двоичен избор. Ако центристките политици не могат да се справят с яростта, която много избиратели изпитват заради провала на една епоха на безпрецедентно създаване на богатство и културна промяна, то е само въпрос на време тези ръководители да изчезнат.